Огромният обем на обвинителните материали срещу 18-те обвиняеми начело с Цветан Василев по делото КТБ, които заедно с обвинителния акт възлизат на 210 хил. страници, не улеснява, а затруднява старта на делото в съдебна фаза, коментира юристът Петър Обретенов.
Той сравнява обема на делото с филибустерството, което се използва като похват в парламентите на някои държави с цел проваляне на някое законодателно действие чрез продължителни речи за проточване във времето на въпроса.
Ето част от неговата статия от сайта defactolegal.bg:
"Умопомрачаващ размер на обвинителен акт!
Аферата КТБ става съизмерима с Нюрнбергския процес, но смайващият обем на обвинителния акт неволно ме накара да направя асоциация с една любопитна и странна за европейския парламентаризъм практика в американския Сенат – филибустерството.
Когато някой – обикновено от малцинството – иска да осуети или поне да забави приемането на някой законопроект, прилага т. нар. филибустерство.
Понеже няма ограничение за изказването на всеки отделен сенатор, прилага се тактиката за прознасяне на нескончаеми речи – докато ораторът може да издържи.
Последният по значителен случай е през 2013 г., когато трима републикански сенатори се помъчиха да осуетят приемането на здравната реформа "Обамакеър", като един от тях, сенаторът Круз, стоя на трубината 21 часа.
Само да поясня, че " филибустер" / filibustier/ е един от синонимите на пират, доходно занятие във времената на първоначално натрупване на капитала, което даже се е считало за законно ако филибустерът има т.нар. "каперско свидетелство", издадено от краля, което дава право на притежателя му да граби корабите на други държави. Най–известният английски пират – Френсис Дрейк, е бил даже удостоен от кралица Елизабет с титлата " сър".
Защо ми хрумна тази асоциация между обема на обвинителния акт по аферата КТБ и практиката на филибустерите в американския конгрес?
Искаш ли да осуетиш едно начинание – ако не можеш директно да му се противопоставиш – проточи го във времето
Мярката във всичко е основно изискване за успех. Пунктуалността и прецизността в един юридически акт е условие без което не може, но не бива да се прекалява с подробности, които само пречат да си види основната нишка. "Истината е винаги кратка", гласи една древноиндийска поговорка.
За да се докаже основното обвинение срещу Цветан Василев по чл. 321, ал. 3 и пр. от НК – образуване и ръководене на организирана престъпна група, създадена с користна цел – съвсем не са необходими описания в над 5 000 страници. Изобщо, претрупването с подробности не само не допринася за убедителното доказване на обвинението, но е пречка ясно да се откроят основните факти, които го обосновават.
Внесеният обвинителен акт в този обем наподобява филибустерска акция която – ако не осуети изобщо финален резултат с осъдителни присъди – е от естество да ги отложи толкова далеч във времето, че от тях изобщо да няма смисъл, било поради естествени причини – смърт, заболяване, отсъствие на някои от участниците в процеса, независимо от коя страна на съдийската банка се намират, било поради отпадане на обществения интерес или новопоявили се юридически пречки, включително давност.
А юридически трудности – и то предимно от процесуално естество – ще се появят още в самото начало на процеса. Защитниците имат благодатна почва за изяви, които могат да доведат до стопиране на процеса или до затъване в блатото от подробности, в които прокуратурата сама се набутва. Качеството на един обвинителен акт се преценява не по неговата дължина, а от логическата връзка между доказаните основни факти и престъпния състав, по който е квалифицирано обвинението. Това важи за всички видове наказателни дела и делото КТБ не може да прави изключение.
Ако се съди по бомбастичните сравнения на шефа на специализираната прокуратура Иван Гешев, че разликата между делото КТБ и другите дела е като между операция на апендикс и присаждане на глава, а работата по него по сложност била близка до тази с дизелов двигател да се кацне на луната, може да се направи заключението, че той е неосъществен литературен талант, скаран с фактите и логиката. Още никой не е присадил глава, а даже и Жул Верн не прати своите герои на луната с дизелов двигател.
Нищо чудно, че прокурорът се затрудни да даде смислени отговори не на школувани юристи, а на обикновени журналистически въпроси, които и всеки нормален човек си задава, но на които няма отговор в обвинителния акт. Защо например липсва Делян Пеевски в обвинителния акт, след като акцията на прокуратурата срещу шефа на КТБ започна като разследване на опит за убийството на Пеевски, поръчано от Цветан Василев?
Публично е известно , че версията на Цветан Василев е, че атаката срещу КТБ е организирана от Делян Пеевски или хората, които стоят зад него, с цел завземане на бизнеса му. Това е версия на обвиняем, но тя също задължително трябва да бъде проверена и събрани доказателства в тази насока и въз основа на тях тя трябва да бъде приета или отхвърлена. Фактът, че Делян Пеевски не е разпитан дори като свидетел, свидетелства, че тя не е проверена, както личи от резюмето "Общ поглед върху модела КТБ".
На логичния журналистически въпрос: защо не е разпитан Делян Пеевски, главният прокурор отговаря, че няма пречка защитата да поиска призоваването му. Това е смайващ отговор за прокурор, и то главен.
Г–н Цацаров е ерудиран юрист, но с такъв отговор той ще бъде скъсан на изпит по наказателен процес. Изискването за обективност, всестранност и пълнота на разследването е основен принцип в работата на разследващите органи в наказателния процес и прокурорът е длъжен да разкрие и изследва всички обстоятелства, които са не само във вреда на обвиняемия, но и са в негова полза. Най–малкото, което тя беше длъжна да направи с оглед на тези изисквания е да разпита Пеевски, независимо в какво качество.
От "Общия поглед върху модела КТБ" става ясно, че версията на Цветан Василев не е изследвана, както и изнесената в публичното пространство информация, че част от активите на банката са придобити от свързани с Пеевски фирми. А подхвърлената с обвинението бомба, че колосална сума от активите на банката с влезли в портфейлите на политици, но е поименно посочено само финансирането на проекта "Бареков", повдига логичния въпрос: защо в хилядите страници на обвинителния акт не са отделени поне няколко, за да видим кои са те.
Обвинителният акт повдига повече въпроси, отколкото дава отговори на българската общественост, за действителните причини и фактори причинили фалита на КТБ
Истината за рухването на банката вероятно може да се посочи в няколко десетки страници, но нито прокуратурата, нито политическата класа, се осмеляват да я разкрият. Да се надяваме, че в процеса ще научим нещо повече, отколкото се съдържа в хилядите страници на обвинителния акт. Но при този подход на обвинението, краят на този процес не се вижда в обозримо бъдеще
Във всеки случай – не до края на мандата на сегашния главен прокурор, за да може да оправдае дитирамбите по повод работата на прокуратурата. А след мен – и потоп!"
