След идването на новия Парламент и конформиския кабинет Борисов 3 само за три месеца се забелязва прокарване на една съдебна антиреформа, която не е трудно да се предвиди, че ще доведе до пълен колапс на и без това ползващата се с почти отрицателно доверие съдебна система. Това заяви в интервю за Фрог нюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
Най-открояващите се моменти в тази антиреформа са:
1. Категорично политическите назначения на послушни и политически зависими хора в новия ВСС. Особено видно беше това при номинациите на членовете на този нов съвет от политическите квоти, като дори се стигна до безумието (оправдано по-късно като техническа грешка) да бъде номиниран прокурор за съдийската квота.
2. ЦУМ-гейт, който показа, че наистина Главния прокурор е абсолютно неконтролируема, но за сметка на това силно пазена с цената на всичко фигура. Цената на отказа от истинска проверка е тотално рухналия авторитет и на Инспектората към ВСС, който се доказа като напълно зависим, а в този си вариант ненужен орган. За настоящия ВСС в случая няма какво да се каже, защото неговия авторитет отдавна е сринат.
3. Измененията в АПК, които безусловно целят ограничаване на обжалването на административните актове, т.е. съществено ограничаване на съдебния контрол върху действията на националните и местните органи на управление. При всички критики в докладите на ЕК и останалите органи и структури във връзка с корупция и липса на контрол върху администрацията тези поправки са още по-странни и са в пълна колизия с очакванията на ЕК и на обществото. Основните изменения са в посока драстично увеличение на съдебните такси за обжалване на административни актове (най-силно ще бъде засегнат съдебния контрол по обществените поръчки, инвестиционните проекти, ревизионните актове и решенията на КЗК) и премахване на процесуалната гаранция за „справедлив процес“ с гледане на касационните дела на тъмно в закрити заседания и без участие на страните. Отделно са поставени и други пречки като изискване за преподписване на касационните жалби пред всеки, който иска да защити правата си от административен произвол. Някои от важните дела пък, свързани с по-големи инвестиционни интереси ще се гледат само на една инстанция и то местна. Всички аргументи, изложени от вносителите, основно новото острие на ГЕРБ Данаил Кирилов са, че така нещата ще стават по-бързо. По-бързо с цената на какво? На погазване на законите, узаконяване на корупционни практики, нарушаване на всякакви правила, здравата логика и липса на всякакви процесуални гаранции? Ами ако стремежа е да се узаконяват далаверите, защо Кирилов не помисли изобщо да бъде премахнат съдебния контрол върху административните актове. Ще бъде още по-бързо и още по-лесно. Пък и „по-законно“.
4. Конюнктурни изменения в наказателния процес. Отново водеща фигура е депутата Кирилов. Явно натрупали самочувствие от многобройните подобни изменения в ЗКИ, ЗБН и др. нормативни документи в банковата сфера покрай фалита на КТБ, които бяха правени с две основни цели – да бъдат вторично ограбени вложителите в тази банка и да бъде максимално нормативно облекчен този процес, сега Кирилов ни предлага същото ястие, но в преследване на основна цел да се размие още повече истината КОЙ съсипа четвъртата по големина банка, за което българския данъкоплатец плати над 10 млрд. засега, както да се облекчи максимално осъждането на посочените за виновни. Основни процесуални гаранции в наказателния процес, като задължението на съда да прочете в открито съдебно заседание обвинителния акт – т.е. да стане обществено достъпна тезата на прокуратурата в какво се обвиняват конкретните лица, се подменя с изчитане само на диспозитива на обвинението. От тези промени е видно с просто око какви цели се преследват. За съжаление обаче създаването на подобно прецедентно-конюнктурно право работи контрапродуктивно по отношение на държавността, тъй като я ерозира и създава хаос и безправие.
Ако трябва в заключение да обобщя казаното по-горе то се характеризира като поредната антиреформа в българското правораздаване и тотално самозабравяне на властимащите. Примитивната им логика, която е, че ако най-голямата глупост бъде облечена в закон, тя е законна, е чиста проба злоупотреба с власт, която им е дадена от суверена. Целта на един закон е да урежда дългосрочно обществените интереси, а не да бъде средство за злоупотреба от шепа хора, които да трансформират незаконните си далавери в законни и то със задна дата.
Цялото интервю на Даниел Божилов четете утре, 26 юли в рубриката Интервю.
