Казусът ”КТБ“ е концентрация на голяма част от огромните проблеми на държавата и то не само в сферата на правораздаването. При „КТБ“ тези проблеми се виждат в изключително синтезиран и компактен вид. Това заяви в интервю за Фрог нюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
- Въпреки изявленията на новия министър на правосъдието Цецка Цачева, че съдебната реформа е приключила в момента тече много сериозен натиск за бързо приемане на изменения в АПК, НПК, ЗОП, Закона за концесиите. Как оценявате тази голяма активност в системата на правораздаването?
- След формирането на новото правителство наистина се забелязва една сериозна активност в областта на правораздаването. Това, че съдебна реформа е крайно необходима и в момента стои като екзистенциален проблем пред българите, е безспорно. Големият проблем обаче е, че това което се прави е със знак минус и е по-скоро антиреформа. Виждаме какви възгледи за правораздаване имат депутатите, най-вече от управляващото мнозинство – възможно по-големи пречки пред обжалването на административни актове, игнориране на гаранциите за честност и справедливост на съдебния процес, необосновано увеличение на съдебните такси по най-значимите дела, свързани с обжалването на административните актове. Целите са повече от прозрачни – да се ограничи възможността на гражданите да обжалват неизгодните за тях административни актове, като например решенията за увеличение на цени на вода, ток, парно, раздаването на концесии, обществени поръчки и други дейности, свързани с разходване на публични средства.
То и към момента България е в дъното по критерии като правова държава и върховенство на закона, но след тези промени ще се срине още надолу.
- Гражданите, потърпевши от фалита на КТБ, също ще бъдат ощетени от промените в правораздаването.
- От тези промени всички ще пострадаме в една или друга степен, включително и вложителите, които бяха ограбени неколкократно. Много пъти съм имал възможността да кажа, че „Казусът КТБ“ е концентрация на голяма част от огромните проблеми на държавата и то не само в сферата на правораздаването. При „КТБ“ тези проблеми се виждат в изключително синтезиран и компактен вид. Това, което се прави в момента с пробутване на изменения в законодателството, мотивирано от непосредствени материални интереси, вече го видяхме при умишленото фалиране и ограбване на активите на КТБ – изменения на коленце в различните закони, повечето от които въведени със задна дата и пробутани около ваканции или по Коледа и Нова година. Сега с тези изменения на коляно в последния момент в тези изключително важни закони се цели същото – да се затвърди непрозрачността, да се ограничи обществения и съдебния контрол. Всичко това е подхранваща среда за корупция и далавери и има изключително вредни последици в дългосрочен план, защото ерозира устоите на държавността.
За съжаление това, което се случва в момента, а именно – мотивиране на държавните решения главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт и съпътстващите явления като корупция, пране на пари, лобизъм и пренебрегване на дългосрочните цели са характерни за системата на клептокрация, а не на една демократична държава, член на Европейския съюз.
- След като обвинителният акт за КТБ влезе в съда, очаквате ли истината за фалита на банката да излезе наяве?
- От обвинителния акт няма как истината за фалита на КТБ да излезе наяве. До колкото имах възможността да се запозная с ПР-а, представен ни от прокуратурата, обвинението изобщо не се е отклонило от изначалната си теза да игнорира всичко друго и различно, което не кореспондира с осъждане на „назначените обвиняеми“. Надявам се, че ползваните метафори и други литературни изразни средства от репертоара на прокурор Гешев не са включени в същинския обвинителен акт, защото освен че са несериозни, тези документи ще стигнат в един момент и в ЕК и в някое чуждо съдилище или арбитраж.
Изобщо ползването на понятия като пирамиди, източвания, изнасяне на пари с камиони и чували, КТБ не е банка, а друго нещо или интерпретации за случилото се във вида от едно интервю на Гешев - „Представете си ситуацията с КТБ като топла баница изкарана на полето – този минал си взел, онзи минал и си взел, минала мишката, гризнала си и тя от нея. А Цветан Василев казва: Не съм виновен аз, а тези, които са си взели, без значение, че хапва най-голямото парче“ е повече от несериозно, още по-малко може да бъде юридическа аргументация.
В едно нещо обаче Гешев е прав – огромната част от тези, които са ползвали КТБ за свои цели (Пеевски, Милен Велчев, различни олигарси и политици, както и политически партии) изобщо не фигурират в обвинителния акт. А техният принос е обществено известен.
Едва ли някой може да си представи, че примерно Иван Искров, който пееше по банкетите на Цветан Василев, а вероятно и на други банкери, не е бил наясно какво става и какво се случва в „КТБ“ още с началото на атаките срещу банката? Че целият Управителен съвет на БНБ не е бил наясно, че като затвориш една банка за шест месеца, а отгоре на всичко допуснеш да се отчуждават активите й, тя ще се срине под собствената й тежест? Че това го знае всеки възпитаник на гимназия по финанси и банково дело. Тези хора обаче не фигурират като обвиняеми. Квесторите, които бяха съучастници в самото унищожение на банката, а и на вторичното ограбване на активите също не са сред обвиняемите. В тази връзка следва да спомена един момент от мотивите на съдия Дачев, постановил решението по производството по несъстоятелност – „От момента на поставяне на банката под специален надзор цялата отговорност за провеждане на оздравителна процедура и запазване на активите на банката е върху БНБ и квесторите”.
Така че с липсата на тези хора в обвинителния акт и на подсъдимата скамейка е сигурна гаранция, че истината изобщо няма да излезе на бял свят.
А неглижирането на процеса е още по-опасен. Защото със замитане на следите и спасяването на основните виновни проблемите не се решават. Факт е, че при събарянето на КТБ е имало предпоставки, които са позволили на няколко човека, чрез няколко медии и със съдействието на държавни органи да съборят една банка и както видяхме от стенограмите при президента Плевнелиев едва ли не да доведат до тотална банкова криза. Тези предпоставки са налице и в момента и заминатето на истината само ще стимулира тези хора да се възползват в определен момент от тях и да предизвикат фалит на някоя друга банка или недай боже на цялата държава.
- Защо чак след 3 години обвинителният акт за фалита на КТБ влиза в съда?
- Защото интереса на хората, съборили КТБ, е свързан с фалита да се протаква във времето с години. Колкото по-дълго – толкова по-добре. Угодно е на замесените, защото на всички е ясно, че този процес няма как да завърши по начин, който да удовлетворява обществото. Все пак цената, която платихме до момента е огромна, а на наивните обяснения, че Цветан Василев с няколко свои хора са изнесли парите на банката едва ли ще се вържат и малките деца.
Дайте да си го кажем в прав текст – това е стилът на управляващата мафия. Прави се нещо, ограбват се някакви активи или се симулира борба с организираната престъпност с много шум и много активни действия и мероприятия. После нещата постепенно минават на заден план и накрая завършват след много години с тотален провал, който обаче минава тихомълком. Но активите ги няма. Те са в истинските виновници. Спомняме си и други подобни активни мероприятия, като например гръмко рекламираното дело „Октопод“, което с телевизионни акции и всякакви изявления на представители на държавни органи отиде в трета глуха, а преди няколко месеца всички обвиняеми тихо-мълком бяха оправдани. Същият театър видяхме и в КТБ – то не бяха поръчки за убийства, не бяха нахлувания с барети, не бяха показни арести не бяха изяви на Гешев, Цацаров, Дeсислава Атанасова, Йордан Цонев и кой ли не. Накрая ще стигнем същия финал. Да, в случая „Октопод“ определени бизнеси минаха от едни ръце в други и мащаба беше по-малък, но с „КТБ“ резултатът е същия – данъкоплатецът плаща, а активите и бизнесите преминаха в ръцете на определени хора.
- Защо бе толкова яростна съпротивата за показване на обществеността на стенограмите за банката?
- Съпротивата беше толкова яростна, защото от тези стенограми основното, което се разбра е, че всички присъстващи политици макар и с пряка вина за фалита на КТБ и изправяне на държавата пред огромна криза не мислят как да се решат проблемите, а как самите те да се спасят от създалата се ситуация и да прехвърлят вината на някой друг. Видя се, че това са хора, които до такава степен са свикнали с властта и облагите, произтичащи от нея, че единственото, което ги интересува е как да избегнат отговорността за собствените си неадекватни действия.
За съжаление се видя и абсолютния страх и тоталната зависимост на уж независимите представители на БНБ. Всякакви заклинания пред ЕК, че в България има независим банков надзор рухнаха. А това разбива и мита, че България изобщо отговаря на европейското законодателство и европейските норми реално, защото основата на всички европейски регулации е именно независимия банков надзор.
За съжаление с изключение на Иван Искров всички останали участници бяха преназначени и в момента продължават да управляват и регулират банковата ни система по същия начин.
- Скандалът със суджуците умишлено ли се разигра непосредствено след изготвянето на обвинителния акт и излизането на втората стенограма за КТБ?
- Не зная дали е умишлено или е просто съвпадение. То цялото ни правораздаване се е превърнало в последните години в нещо средно между фарс и трагикомедия. Но връщайки се към интерпретациите на Гешев с баницата май в случая и добавяне на малко суджук върши добра работа поне на прокуратурата.
Интервю на Даниела Николова
