Лято е. Новинарският поток е беден откъм събития, което неминуемо поражда сериозен интерес към малкото такива, получили медийно внимание.
В конкретния случай горещата тема е тази с уличното насилие, след като журналистът от БНТ Иво Никодимов бе нападнат в Борсовата градина в София, преди това нотариус и дъщеря й бяха пребити отново в същия район, а днес в центъра на Пловдив бе застрелян собственик на фитнес зала.
На пръв поглед тази съвкупност от насилие в новинарския обмен може да предизвика впечатление, че има бум на престъпленията. Най-често задаваният въпрос, при това с драматичен тон, в сутрешните блокове през последните два дни е: „Завръщат ли се мутренските времена?“ и „Завръща ли се насилието от 90-те?“. В отговор хора от най-различни сфери на обществения живот, но сред тях нито един криминален специалист, се дават различни отговори, но общото усещане е, че сянката на мутрите вече пада над клетото българско общество.
Подобно твърдение обаче е лесно оборимо. Мащабите на медийно отразяване на даден криминален случай не е правопропорционален на неговия интензитет. Дори напротив – дребното джебчийство, което като честота е далеч по-срещано от показен побой в Борисовата градина получава много по-малка, ако не и никаква, медийна експозиция.
За да не бъдем голословни обаче следва да представим и някакви статистики:
По данни на ООН България е на 154 място от общо 219 държави по брой убийства на глава от населението в света през 2015 г.
На всеки 100 000 души в страната ни убити биват 1.8. За справка в страни като Бразилия, Колумбия и Южна Африка този показател е над 10 пъти по-висок. Но, разбира се, ние искаме да се сравняваме с модерни западни държави, затова нека погледнем тях. В САЩ например на всеки 100 000 души жертва на убийство стават 4.88 от тях. В сочените за пример прибалтийски републики ситуацията също не е много по-различна: Литва – 5.98, Естония 3.2, Латвия 4.11. В Белгия също има повече убийства на глава от населението, докато стойностите във Франция, Румъния и Унгария са минимално по-ниски от тези в България. Разбира се, има и членки на ЕС, които са с по-нисък брой убийства, отколкото у нас, като сега ще отделим внимание и на тях.
Такива държави например са Ирландия, Великобритания, Швеция…
Всяка от тях обаче е с по-висок индекс на престъпност от България.
Според криминалния индекс на сайтът за статистика Numbeo.com, за 2016 г. страната ни е на 16 място по престъпност сред европейските държави. Индексът на страната ни е 41.42, като на челно място с най-много престъпления е Украйна с индекс 48.62, следвана от Ирландия с 48.39, а с повече престъпност е също Италия 46.22, Великобритания с 43.13, Унгария с 41.93… Макар и в тази статистика да не сме сред първенците по нисък брой престъпления, то няма как да не остане впечатление, че всъщност не сме някакво криминално изключение спрямо заобикалящите ни държави.
Нека отидем дори по-далеч и да сравним индивидуалния криминален индекс на София и други европейски столици.
София е с по-нисък криминален индекс и по-висок такъв за безопасността от Лондон в съотношение 44.97 към 46.65.
Единствената причина разликата да не бъде още по-голяма, че по показател корупция и възможност за измама столицата ни бие с разлика англичаните.
Разликата е още по-голяма спрямо Париж, 44.97 срещу 53.17. Тук отново корупцията ни спира, за да не надделеем с още по-голяма разлика над французите.
Нещо подобно се получава и в сравнението на София с Атина, където резултатите са 44.97 срещу 50.12. Поне с тях съотношението на корупцията ни е сходно.
Разбира се, тук е моментът да отбележим, че има много други европейски столици, в които криминалния индекс е по-нисък, спрямо България. Но важен е изводът, че отново не се разграничаваме коренно от средното европейско ниво. Всъщност от началото на годината има 29 големи европейски града с по-висок криминален индекс от София, сред които Милано, Стокхолм, Осло, Скопие, Марсилия, Манчестър и други.
Винаги може да бъде предложен аргумент, че в България не всички престъпления достигат до регистрите на полицията, а оттам и до официалните статистики. Тенденцията обаче е приложима и за останалите европейски държави, не само за България.
Всичко изброено дотук не следва да оправдае насилието над журналистът Иво Никодимов, нито към пострадалият нотариус, още по-малко пък показното убийство в София. Ако погледнем трезво и безпристрастно на статистическите данни обаче ще видим, че сме много далеч от т.нар. „мутренски времена“, като дори общият брой престъпления в страната намалява ежегодно. Може би затова ни правят и по-голямо впечатление…
Михаил Кръстев, Frognews.bg
