86 на сто от българите казват, че не знаят какво представлява съдебната реформа. Близо половината допълват, че не се и интересуват, сочи проучване на ”Медиана”. Обществото, като цяло, е дълбоко не наясно какво в крайна сметка, представлява „Съдебна реформа“ - в какво се състои, какво се предлага.
Това сочи ново национално представително проучване на агенция „Медиана”, проведено в периода 12-18 юли 2017 г. сред 1002 души в 125 точки в страната.
На практика, призивите за „съдебна реформа“, „истинска съдебна реформа“ и дебатите за това кой е виновен са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че „всинца са маскари“, сочат още изводите от социологическото изследване.
Според "Медиана" това може да се разглежда и като положителен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и ще предприемат действия, за да изчистят „лицето“ си.
В битката за правосъдна реформа няма „добри“ в очите на обществото. Има само „лоши“ и още „по-лоши“. 48 % от анкетираните посочват, че „Реформаторите“ са „лоши“, защото зад действията им се привижда преследване на лични политически, властови и други цели. Останалите са „лоши“, просто защото служат на система, която работи лошо!
Оценките за работа на съда са по-ниски дори от тези на прокуратурата (които също са ниски). Опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на „съд“ срещу „прокуратура“ завършва печално и за двете страни, са изводите на социолозите.
Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично; 20 % вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система; 10 % считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила. (Съответно има условия да се върне доверието на обществото в системата като цяло!)
Според анализаторите въвличането на обществото в публичен дебат за „съдебна реформа“ е твърде опасно. Повечето хора нямат идея за разделение на властите, искат "силна ръка", "Народен съд".
Любопитно е, че за „виновни“ априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години.
Идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65% от запитаните. Всеки шести одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.
Масовите обществени нагласи за „съдебната реформа“ са:
- оставка на всички;
- съд (извънреден специален, народен) за всички;
- откриване на чисти, светли, некорумпирани и независими магистрати (които да заменят всички);
- контрол и санкции върху магистратите (в т.ч. и от страна на изпълнителната власт);
Една трета от хората си признават, че не знаят какво трябва да се прави; 10 % смятат, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата.
Като цяло, корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта: корупция; политическа и олигархични зависимости; безконтролност и безнаказаност на магистратите
18 % приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС. Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно, само по-малко от 4 % от анкетираните приемат това. рки за облекчаване бремето на Италия и Гърция".
