Петко Симеонов е човекът, подписал договора, с който Съюзът на демократичните сили влиза в емблематичната сграда на „Раковски” №134 и го прави своя запазена марка години наред.
„Аз бях един от активните хора в предварителните разговори, осигурих помещението. На самото учредяване аз не присъствах, определиха трима други да присъстват – Желю, Ивайло Трифонов и Николов”, споделя той пред bTV.
„В този момент имаше страх, признавам си. Пред нас имаше една кола – в „Люлин”, не бяха много показни, но…”, спомня си Симеонов.
„Има арестувани хора, които са ни помагали и които са стояли месеци, един изкара цяла година, в затвора, и ние не разбрахме. Нещата си бяха много овладени от бившата компартия и нейното ръководство”, казва той.
В началото бащите на СДС се събират и на други места, но не могат да работят. Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия лидер Андрей Луканов е да се осигури подходящо помещение.
„Имахме една стаичка, много малка, но ние се натъпквахме, 20-тина души, не може да се работи. За да се работи, трябва да има пространство”, споделя той.
За да получат сградата на „Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще напуснат Кръглата маса.
Петко Симеонов се подписва за триетажната сграда, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на ЦК на БКП Огнян Дойнов, близък на Андрей Луканов.
„Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те направим министър! А той: „Тихо, бе!”, разказва Симеонов.
От хазяите СДС получава една каса в наследство. Като зам.-председател на СДС Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, убит в масов гроб в Банско.
СДС се ражда на „Московска”, а после за кратко ползва два адреса на бул. „Ал. Дондуков” и стига до „Раковски” №134.
