Насилието, което наблюдавахме през изминалата седмица, издава почерка на съвършено разпасания човек. Той е прикрит под обща мода на бръсната глава и татуировките, така анализира агресията, на която ставаме свидетели всеки ден психиатърът проф. Николай Михайлов в предаването „Комбина”.
Този, който има тенденция към агресивно поведение, няма въведено в него усещане, че е под знака на държава и закон. Инстинктивният човек изчислява много добре шансовете си да оцелее при фриволно поведение. А всеки човек от този тип е и артист. Работи с насилието като с художествено средство, той се реализира през него. Консумира големи нарцистични наслаждения от това, че е разбил главата на някого”.
Удачен е въпросът дали се връщат мутренските години. Стилистичеси тези хора, които създават това усещане, станаха законодатели на новата мода.
Проф. Михайлов направи психологическа картина на депутата Живко Мартинов, който стана известен с аферата със суджука. Живко – този човечец изглежда уплашен. В почерка му няма нищо извънредно. Това прави провинцията като цяло, която се отчита пред регионалните сили. Смешно е обаче, че е използван суджукът.
По отношение на снимките на президента Радев, на които той е с къси панталони и бос, специалистът заяви: Това е опит на политическите мъже да слязат при населението. Това е рисковано, тъй като има стъпка на границата на комичното. Борисов влезе с този маниер в политиката. Радев е генерал и е ако го е направил вече, да не го повтаря.
Проф. Михайлов обрисува и как се чувства детето. То е ранен емигрант, в ръцете са му връчени устройства, с които той е много по-интимно близо. Децата са самотни, склонни са към ексцес.
Религията на успеха е новата религия. Хората загубиха идеята, че страданието има смисъл. Това прави човек потребител. Щастието е преодолимо с външни средства. За болката има аналгетик. Услугата да бъдеш обезболезнен може да бъде купена.
Да се преодолее това, ще помогне връщането към началата, които осмислят живота. Задаването на класическите въпроси – що е вяра, надежда... Винаги има надежда, при условие че борбата продължава. Че човек задава въпроси, които го тревожат, значи, че е жив.
