Убий го – просто защото можеш. Безнаказно е. Просто защото когато циганинът е престъпник – това има значение, на циганина и на всеки друг трябва да защитаваме расата му, правата му, дискриминирани са. А когато българинът е жертва, националността няма значение. Всички сме хора.
Убий българина смело, има кой да те защити. Българинът чака да го убиеш, живее тихо и уплашено, той вече е мъртъв от страх.
Убий българина безотговорно, по най-жесток начин, защото той няма да отвърне, той ще чака правосъдие, което няма да се случи.
Правосъдието е извън хоризонта на живеене на българина, докато осъдят убиеца на българина, убиецът на българина ще остарее и ще се радва на внуци.
Убий българина – няма такова друго нещо – да убиеш българин , това се забравя така бързо и лесно, сякаш нищо не се е случило. До следващия българин.
Убий тая рая, тоя гяур. Той обича да бъде роб.
Той, българинът, е рецидивиращ роб, професионален наложник на историята. Той е анти-зилотът на империята, той е конкубинът на статуквото, той е мужикът на безопасната тишина.
Той беше вдъхновен фашист, после беше екзалтиран комунист, днес е всеотдаен либерал – какъвто го искат Великите сили – такъв става.
Убий българина – един по един, накарай го да се откаже, че е българин. Смени вярата му, смени историята му, смени знаците му, размени мъжко и женско, объркай го докрай и го удряй.
Удряй българина, той търпи, той чака, той е овца без стадо.
Той изчезва бързо, той вече е полужив, него го няма в Северозапада, него го няма в Странджа, него го няма на село. Няма го и в града. За двадесет и пет години бяха убити 2 000 000 (два милиона българи) и никой не разбра. Претопиха се в световната пролетарска кал милиони българи, тука останаха само хората, които махват с ръка след всяка своя жертва.
Тука останаха само тия, дето плачат и питат – „какво да направим, сами сме…“
Гаче ли другите народи са в компанията на Бог, а ние сме сами навън, дадени на Дявола.
Можеш да убиеш спокойно още един българин.
Той умира без война. Отказва се без убеждение. Отива си, без да е гонен. Унива без натиск.
Убий българина. Убий му езика. Азбуката му убий,музиката му убий, книгите му убий. Другото ще свърши някое друго племе.
Въпрос на време е.
Мартин Карбовски, Фейсбук
