На 5 август през 1967 г. излиза The Piper At The Gates Of Dawn (”Свирачът при изгрев слънце”) - дебютният албум на легендарната британска група ”Пинк Флойд” (Pink Floyd). Той е единственият с първия китарист и лидер на групата Сид Барет (Syd Barret) и е типичен пример за психеделичен рок.
Психеделичната музика е музикален жанр, за който няма строга дефиниция. Характерни за него са ладовете, езотеричните текстове, в които често се говори за сънища, видения или халюцинации, дългите песни и проточените инструментални сола, както и ефекти като дисторшън, ривърбове и други. Тази музика често е вдъхновена от действието на психоактивни вещества като канабис, псилоцибин, мескалин и най-вече ЛСД. Някои от известните групи, които също са имали психеделични периоди, са "Дорс", "Лед Цепелин", "Бийтълс", "Бийч Бойс", "Грейтфул Дед", The Jimi Hendrix Experience, "Ху", Джанис Джоплин, "Ролинг Стоунс", Porcupine Tree и други. Психеделичната музика обхваща различни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.
Дебютният албум на британците, с времетраене от 41.52 минути, е издаден както в Великобритания (от Columbia\EMI), така и в Америка (от Tower\Capitol). Продуценти са "Пинк Флойд".
Групата "Пинк Флойд", наричана отначало "Пинк Флойд Саунд" (The Pink Floyd Sound), е в състав Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, ритъм китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс (бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото групата изпълнява кавъри на балади в стил ритъм енд блус, като например "Луи, Луи". Тъй като Сид Барет започва да пише музика, повлияна повече от американския сърф рок, психеделичен рок и британската своенравност, хумор и литература, твърдо ориентираният към джаза Клоуз напуска доста стабилната четворка, която остава в тази конфигурация за няколко години.
През март 1967 г. излиза първият сингъл на групата Arnold Layne ("Арнолд Лейн"), който заема 23-то място в британския хит-парад, но предизвиква малък скандал в пресата и по радиото заради съдържанието. Песента разказва за човек, който краде нощно време бельо от просторите. Вторият сингъл See Emily Play (1967 г., "Виж как играе Емили") се оказва още по-успешен и достига 6-то място в британския хит парад.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 г., когато китаристът Дейвид Гилмор се присъединява към нея. През 1969 г. Сид Барет получава психично разстройство, дължащо се на продължителна употреба на халюциногенни средства (особено ЛСД). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто спират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
Сид Барет написва повечето композиции за първия албум The Piper at the Gates of Dawn, чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм - "Шумът на върбите", но приносът му към втория - A Saucerful of Secrets ("Чиния, пълна с тайни", 1968 г.), е малък, което кара групата да поеме в нова посока. Със загубата на основния си автор на песни, "Пинк Флойд" се възприема като губеща фокуса и характерното си звучене
Британско издание включва 11 песни. От страна едно са записани: "Astronomy Domine" (4.12 минути), "Lucifer Sam" (3.07), "Matilda Mother" (3.08), "Flaming" (2.46), "Pow R. Toc H." (4.26) и "Take Up Thy Stethoscope and Walk" (3.05). Страна две включва: "Interstellar Overdrive" (9.41 минути), "The Gnome" (2.13), "Chapter 24" (3.42), "The Scarecrow" (2.11) и "Bike" (3.21).
Британската рок група "Пинк Флойд" (Pink Floyd) постига международно признание със своята прогресивна и психедилична музика. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от най-комерсиално успешните и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.
Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс и Ричард Райт. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 60-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в "Ю Кей Сингълс Чарт" и успешен дебютен албум. Дейвид Гилмор се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968-а поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става основен текстописец на групата, а от средата на 70-те на миналия век той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални концепции в критично и търговски признатите им албуми The Dark Side of the Moon (1973 г.), Wish You Were Here (1975 г.), Animals (1977 г.), The Wall (1979 г.) и The Final Cut (1983 г.).
Един от безспорните върхове в дискографията на "Пинк Флойд" е издаденият през 1970 г. албум със саундтрака към филма "Забрийски пойнт" на Микеланджело Антониони. Музиката е писана специално за филма, а вариант от нея или по-скоро подобна композиция може да се чуе в първия им албум. Незабравими са финалните кадри с музиката на "Пинк Флойд".
През 1996 година "Пинк Флойд" са приети в Залата на славата на рокендрола, а през 2005-а и в Залата на славата на британската музика. Те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят, включително над 74.5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.
