Таксата за издаване на временен български паспорт в чужбина ще бъде намалена с една четвърт, а досегът на гражданите с бюрокрацията – облекчен. Това предвижда проект за постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане.
До намалението ще се стигне след премахването на две такси на обща стойност 17 евро. Така от първи януари временните български паспорти, издавани в чужбина, ще струват 50 евро вместо досегашните 67 евро. Целта е облекчаване на административната тежест.
В доклада на вицепремиера Захариева до Министерския съвет е отбелязано, че към днешна дата при приемане и обработване на заявления за издаване на българските лични документи (БЛД) дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина събират такси за всеки отделен документ, в това число и за получаване на формуляр-заявление за издаване на БЛД, който е в размер на 1 евро. Сега тази такса, както и компонентата, събирана от името на МВР - 16 евро, отпадат.
Друга мярка на постановлението предвижда и намаляване на таксата за издаване на свидетелство за съдимост при подадено в чужбина заявление. Сега за услугата се заплаща 20 евро по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи. Предвижда се таксата да бъде намалена на 10 евро. „Към настоящия момент заявленията, които постъпват в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина се изпращат по електронен път“, аргументира се Екатерина Захариева. Таксите трябва да съответстват на разходите, а те са намалели чувствително - в момента само готовите свидетелства за съдимост се връщат в дипломатическите ни и консулски представителства за връчване на гражданите с дипломатическа поща.
На последно място постановлението предвижда да отпадне възможността да се събират такси чрез Министерството на външните работи или дипломатическите или консулски представителства на България относно съдействие за издирване в чужбина на физическо лице. В доклада на българския вицепремиер се посочва, че тези правомощия и действия са от компетентността на Министерството на вътрешните работи. „Следва да се отчете фактът, че Министерството на външните работи, чрез своите дипломатически и консулски представителства, на практика не осъществява такава дейност“, подчертава в доклада Екатерина Захариева.
