"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили" – фраза, която, като че ли е изрекъл онзи ден в парламента някой съвременен български политик или общественик. Звучи много днешно и съвсем належащо. Само че въпросната фраза е изречена преди около 170 години. От най-великия българин, който България е създала и отхранила, но уви не е имала възможно
Ана Кочева
Днес е 18 юли. През 1837 г. на този ден в Карлово се ражда Васил Кунчев. Биографията му е позната на всеки що-годе грамотен българин. Той е най-малко известен с официалното и с духовното си име дякон Игнатий. Сам се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякон, Дякончето. Известен е и с няколко турски псевдоними - Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и други, включително и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което заслугата е на Иван Вазов.
„Кръглата годишнина, която отбелязваме днес е само пореден повод да установим, че всеки българин още от самото си рождение носи в сърцето си едно специално кътче за Васил Левски. И добре, че е така – все пак изглежда сме нация с устойчиви жалони, колкото и да намаляха напоследък” – казва специално за „Фрогнюз” Елинка Бояджиева, председател на софийския комитет „Васил Левски”. Тя е била председател и на Националното жури на ученическия конкурс, посветен на Апостола. Конкурсът се провел наскоро, а участниците, въпреки ваканцията, били рекорден брой – над 300. Представили се с есета, със стихове, с разкази, с рисунки, с мултимедийни продукти, кой от кой по-интересни и оригинални... Всичко това заредило членовете на журито с оптимизъм, повод за какъвто все по-трудно се намира напоследък.
Левски обаче наистина е сакрална фигура за българина. Където и да се намира този българин: у нас или по света. Неслучайно негови бюст-паметници или барелефи има навсякъде, където живеят българи – и в Молдова, и в Тараклия, и в Букурещ (в същия парк, в който е бюст-паметника и на Хр. Ботев), и в градината на генералното ни консулство в Солун, а от 27 юни барелеф е поставен и на посолството ни в Скопие. Има и във Вашингтон. Когато го откривали преди 7-8 години, по време на церемонията минали наблизо американци, загледали се в изображението на Апостола и не скрили възхищението си: „Уау! – типично по американски възкликнали те – Какъв красив мъж! Сигурно е киноактьор, и то някаква звезда!” Тази реакция явно си е напълно в духа на американската мисловна парадигма, но неоспорим факт е, че Апостола наистина е бил красавец. От Института по морфология в София са направили изследвания, според които Левски се оказва около 176 см висок – за времето си солиден ръст. Сините очи, светлата коса, атлетичното телосложение – всичко това му е придавало онзи особен магнетизъм, с който е въздействал върху околните. А сред тях сигурно е имало и девойки. По този въпрос витаят легенди и слухове, почти никой нищо не говори, може би защото сме податливи да го канонизираме прекалено. Но мълвата все пак носи, че две моми в различно време са му лежали на сърцето. Едната била някъде от Влашко, другата от Войняговци. Не е речено, че Апостола не бивало да изпитва нежни чувства. В тефтерчето му е отбелязано, че е отсядъл и при жена от Плевен. Може да е била само помагачка. Може и да не е...В крайна сметка и той е бил жив човек, при това много витален и не би трябвало да ни изненадват нещата от живота.
Биографията на Левски няма да разказваме. Всеки нормален българин я знае. Трябва да я знае. Прекалено малко са добрите българи, затова ни прилича да се вслушаме в гласа им, да прочетем написаното от тях, защото днес, 130 години по-късно, не се е намерил кой да го каже по-добре:
"Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност"
"Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“
„Дързост и постоянство!“
„Днешният век е век на свободата.“
„За враговете на Демокрацията и Републиката - СМЪРТ“
„Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.“
Нищо повече не е необходимо да се добавя!
