Едва ли е случаен факта, че след приемането на промените в НПК изведнъж се реши, че делото срещу мен трябва да бъде върнато на прокуратурата. Целта е то да бъде изпратено в Специализирания съд и да се гледа по новите промени в законодателството. Това заяви Румяна Ченалова пред Фрогнюз. Ето какво още сподели тя:
- Г-жо Ченалова, как ще коментирате информацията, че Софийски градски съд връща за преразглеждане обвинението срещу Вас?
- Не мога да не отбележа, че преди настоящия съдия, двама негови колеги с много богат опит и достатъчно уважавани като професионалисти в гилдията, за много по-малко време стигнаха до еднозначни изводи. Сега, два месеца и половина след разпределението на делото, изведнъж се оказва, че обвинителният акт е неясен.
Правя една уговорка, тъй като не съм виждала цялото определение, но ако мотивите са, че обвинителният акт е неясен, с което е нарушено правото ми да знам в какво съм обвинена обвинена, мога да кажа като юрист, че това е абсурден довод. Защото на практика това означава, че делото се връща на прокуратурата да се поправи. Тоест да напише по-ясен обвинителен акт.
В крайна сметка, дали на мен ми е ясен обвинителният акт или не, би се разбрало в първото по делото заседание, когато бих направила подобни възражения. Не знам какви са били основните аргументи на съдията, но за мен връщане на дело с подобни аргументи е меко казано несериозно. Струва ми се, че целта е съвсем различна.
- Каква може да е тази цел?
- Знаете, че сега има срок за обжалване, в който прокуратурата трябва да свърши работа. Така много леко ще изтече времето, в което делото ще се внесе в съда, като има два варианта.
Единият е да се внесе в Софийски градски съд и през месец ноември, когато изтича тримесечният срок и влизат в сила промените от Наказателно-процесуалният кодекс, да не е минало първо по делото заседание и да се изпрати на Специализирания съд.
Втори вариант е към месец ноември прокуратурата да е готова с поправките си и директно да внесе делото в Специализирания съд.Тоест, според мен, целта е тази.
- Споменахте промените в НПК.
- Промените на НПК са абсолютно противоконституционни. За мен лично е недопустимо поведението на президента, който беше сезиран от над 20 организации, част от тях дълбоко уважавани хора и професионалисти, говоря за Съюза на юристите и Съюза на съдиите, да не говорим, че всички други НПО-та са ползвали екипи от юристи, които са работили по НПК, и въпреки това вето не беше наложено.
Промените в НПК създават абсурдни ситуации – създава се извънредно законодателство, когато дела, с оглед на деец, ще се гледат от едно съдилище – специализираното. В какво се изразява тази специализация? Че само тези съдии ще могат да гледат дело срещу министър. Другите съдии не могат.
Преди тази компетентност беше предоставена на СГС. Излиза, че според законотворците и в частност председателя на правната комисия, който беше адвокат, но не знам дали е заседавал в СГС, софийските съдии са некомпетентни да гледат дела срещу министри, срещу депутати и магистрати. Това трябва да се върши от специализирания съд. Най-малкото е твърде обидно подобно разграничение.
На следващо място се създават едни различни срокове, касаещи работата на Специализираната прокуратура и Специализирания съд. Създава се една абсурдна фигура на нов вид защитен свидетел.
- Какво представлява този нов вид защитен свидетел?
НПК познаваше анонимен и защитен свидетел. Имаше определени процедури, ясен регламент при който възникваха тези фигури. Сега е достатъчно едно лице да бъде притеснено когато го разпитват, в присъствие на подсъдимия, да заяви това, да се назначи експертиза, един експерт който да каже „да, той наистина е притеснен“. Представете си за какъв абсурд говорим. Свидетелят да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка или по телефона.
По този начин се дава възможност на прокуратурата свидетели, които са колебливи, несигурни, податливи на влияние, които биха казали истината в залата, да бъдат разпитвани по този начин, който дава възможност да бъдат контролирани.
- Има ли други абсурдни моменти в НПК?
В първото по делото заседание защитата е длъжна да посочи всички нарушения, които е извършила прокуратурата и в досъдебното производство. Ако не го направи, тези нейни възражения, дори и да ги заяви по-късно пред горната инстанция, няма да бъдат обсъдени.
- В същото време, първоинстанционният съд, пред който се правят тези възражения, не се произнася по тях. И сега питам – ако в хода на съдебното следствие се установи, че поемните лица например при едно транспортно престъпление не са прочели огледния протокол. Това е процесуално нарушение.
Или се установи, че експерт по делото е роднина на една от страните, на пострадалия или на обвиняемия, или се установи, че свидетел е бил заплашван, да даде точно такива показания… Тези обстоятелства няма как да са известни преди да започне делото, за да ги заяви адвокат. Какво се получава – на практика адвокатът трябва да застане като една несериозна фигура на защитник и да каже възразявам срещу всички процесуални нарушения, които са били допуснати евентуално по досъдебното производство и които ще се установят в хода на съдебното следствие. Това са несериозни неща.
Да не говорим какви във връзка с преюдициалното запитване. Тъй като сега вече доклади на ОЛАФ, ревизионни актове и други такива писмени доказателства, се приемат като писмено доказателство по делото и ако някой оспори, примерно доклад на ОЛАФ, тогава задължително съдът отправя преюдициално запитване. Но ако се говори за нарушение на права и противоречие с определена норма на европейското право, която има пряко действие в България, тогава вече съдът не е длъжен, а трябва да прецени дали нормата е пределно ясна. Виждате как се вкарват разпоредби, които дават възможност да се ограничат правата на подсъдимите лица? Да не говорим, че нарушаването правата на защитника в досъдебното производство не е процесуално нарушение. Представяте ли си?
- Умишлено ли са допуснати тези спорни моменти в законодателството?
- Българският законодател, струва ми се, работи по съвсем различна линия, той създава закони, които са удобни на някого, закони, които улесняват някого, имам предвид прокуратурата и в частност в случая Цацаров.
Пред СГС са най-сериозните дела по редица причини, първо подсъдността, второ много от големите фирми са в София, министерски съвет и друг вид организации, така че подсъдността е главно на СГС.
СГС смея да твърдя се състои от юристи съдии, които са изключително добра подготовка, професионалисти и хора, които са смели и не се поддават на влияние. Ето защо има такава поредица от оправдателни присъди, които са поредица от черни точки в биографията на прокуратурата, в някои поредни години при изготвяне на докладите на ЕК. Виждате каква е реакцията на ЕК по отношение на съдебната реформа.
Какъв е начинът да успее прокуратурата? Като си създаде условия, при които нейните актове ще минават безпрепятствено, няма да има проблеми и след това ще даваме пресконференции, в които ще говорим колко много сме успели. Като не може по единия начин, ще го направим по другия.
Срамно е законодателството, което се приема. Още по-срамно е безгрижието и мълчанието на изпълнителната и законодателната власт. Има един Данаил Кирилов, който е пуснат напред да обяснява и който да има нахалството да критикува съдия Панова от ВКС, пред която трябва само да наведе глава и да замълчи заради професионализма, заради името, заради авторитета, който има. Този човек си позволява да й каже, когато тя излага аргументи във връзка с противоконституционалността на НПК, „Да, но не приемам вашите аргументи“.
Този човек олицетворява в момента състоянието на изпълнителната и законодателната власт, потенциала и поведението им. Законодателната власт и изпълнителната са сраснати, всички знаем, че нещата се случват според това какво ще каже Бойко Борисов, той пък слуша Пеевски и Цацаров. И един Кирилов застава на предна линия и демонстрира отношението на тези две власти към българския народ и не само към него.
Защото баба Иванка Петрова от някое родопско село едва ли се вълнува от противоконституционалността на българския съд, но юристи с име и с 30-40 години опит за гърба си, застанаха, казаха, написаха, с уважение, с необходимото професионално достойнство и срещу тях се изправя лицето на законодателната власт Данаил Кирилов, който казва „гледайте си работата“. Това ни казва и Бойко Борисов, това ни казва и Сотир Цацаров, това ни казва и Делян Пеевски.
- Оказва се, че вие нямате вариант, по който да ускорите този вашият процес и той със сигурност ще се гледа в Специализирания съд?
- Според мен така се получава. Това е целта и начинът. Не може да направи впечатление, че след като се приеха промените в НПК изведнъж съдията реши, че трябва да върне делото. Не знам доколкото е случайно това.
Не е въпросът в Специализирания съд. Сигурно и там има колеги, които наистина са мислещи. Въпросът е, че цялата тази промяна е една подигравка – и Закона за съдебната власт. Знаете какви безумни промени се правят, а не съдебна реформа.
Поредица други закони, които се приемат между другото. Закони, които се приемат във връзка със задължението на България да транспонира директиви и регламенти се приемат с една-две години закъснение. Време, в което би трябвало да се адаптира нашето законодателство и действителността ни към европейските норми.
Аз смятам, че цялото поведение на българския законодател в последните месеци е изключително сериозна като съдържание и достатъчно обемна индикация, че срещу България трябва да се задвижи същата процедура, която започна по отношение на Полша. Тъй като се нарушават всички принципи на правовата държава и на демокрацията. Тотално се потъпкват човешките права, накърняват се. В случая става дума за един вид негласна прикрита диктатура на определени групи, която вече премина и в сферата на законодателството. Оттук до диктатурата има само една крачка.
Интервюто взе Михаил Кръстев.
