Промените в съдебния закон и в НПК са поход срещу независимостта на съда. И част от авторитарната вълна от “съдебни реформи”, заляла Централна и Източна Европа
След парламентарния предваканционен спринт за окончателното приемане на конфликтни, спорни и скандални промени в НПК и в Закона за съдебната власт авторитетни организации призоваха президента Румен Радев да наложи вето и на двата закона.
Държавният глава обаче не спря поправките в НПК и ги пусна към „Държавен вестник“. Чака се решението му за промените в съдебния закон.
Защо съдебният закон е опасен, коментира Калин Калпакчиев, член на отиващия си ВСС. Той бе един от шестимата кадровици, изпратили отрицателно становище още до правната комисия на НС по всички предложени промени, с ясни юридически аргументи защо те не бива да се приемат. Депутатите не ги чуха.
Калин Калпакчиев
Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша заради приети закони, грубо погазващи независимостта на съдебната власт. По същото време българският парламент прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които имат за цел установяване на контрол върху съда чрез окончателното му подчи чуха.иняване на нелегитимни интереси за сметка на правата на българските граждани. В този смисъл важно е да се подчертае, че гласуваните от депутатите в края на юли промени в ЗСВ не преследват легитимна цел, а са част от авторитарната вълна на „съдебни реформи” в страните от Централна и Източна Европа, които са насочени към чувствително ограничаване на независимостта на съда.
Голяма част от новите текстове в ЗСВ са и противоконституционни, защото противоречат на основни принципи на правовата държава, като разделението на властите и независимост на съда. Приемането на промените в ЗСВ се предприе без преди това да се извърши оценка на едногодишното действие на закона, след последната му мащабна прояма, в нарушение на всички срокове, установени в парламентарната практика и законодателния процес. Това само подсилва усещането за извънредност на закона, който цели да обслужи цели, различни от прокламираните, а всъщност подкопава независимостта на съда.
Два основни акцента се открояват в спешно приетите изменения.
Първото изменение касае разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ, които предвиждат привилегии за изборните членове на ВСС и инспекторите, като им дават право след изтичане на мандата да се върнат на избрана от тях длъжност в съдебната система от същото ниво. Така се нарушава конкурсното начало, тъй като всички останали магистрати, за да се преместят в друг съдебен орган, макар и от същото ниво, трябва да се явят на конкурс. Новите положения в закона, наречени още и „кариерни бонуси“, създават противоконституционна привилегия, защото третират неравнопоставено магистратите и членовете на ВСС и инспекторите. Съвсем основателно българските граждани и магистратите възприемат кариерната привилегия за членовете на ВСС като вид „награда” и „отплащане” за изпълнените през мандата поръчки. Това явление в теорията се определя като властова или политическа корупция. През 2012 г. законодателят направи опит да се отплати на членовете на предишния ВСС, като предвиди сходен „кариерен бонус” и то отново в условията на спешност в края на мандата. Тогава президентът на републиката наложи вето на приетия закон, като изрично посочи, че предвиденото повишение или преместване на изборните членове на ВСС, в отклонение от конкурсното начало, представлява изземване от законодателната власт правомощия на съдебната, а това противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. Предоставянето със закон на „кариерен бонус” на членовете на ВСС нагледно демонстрира как партиите развращават съдебната власт и как се отглежда т.нар. „съдебна номенклатура”.
Второто съществено изменение в закона е свързано с правото на главния прокурор да иска безусловно отстраняване на всеки съдия, прокурор или следовател, срещу когото има повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер (според окончателно одобрените от правната комисия текстове бе отпаднало дори изискването престъплението да е „тежко“ – б.р.). По силата на Конституцията и процесуалния закон прокуратурата има суверенното право и монопол върху обвинителната функция за тежките престъпления. Прокурорът може да повдигне обвинение срещу всеки, за когото смята, че са налице основанията за това и тази преценка и решение на държавния обвинител не подлежи на никакъв, включително и съдебен контрол. С промяната в закона се отнема и правото на ВСС да извършва проверка и преценка за основателността на искането на главния прокурор за отстраняване на съдията, прокурора или следователя срещу когото има повдигнато обвинение. ВСС трябва да може да проверява искането за отстраняване, защото само така може да даде защита на магистрата от произвол и неоснователно накърняване на неговата индивидуална независимост. В съчетание с липсата на срок на „временното” отстраняване за съдебната фаза на наказателния процес, елиминирането на съдебния контрол и защитата от ВСС, в ръцете на главния прокурор се дава супер оръжие, което, ако се ползва недобросъвестно, може сериозно да увреди съдебната независимост.
Като се има предвид и прибързано приетото без сериозни мотиви изменение в НПК, с което голяма част от делата срещу магистрати се преместват от „непослушния” СГС в специализирания наказателен съд (в който има установено добро сътрудничество с прокуратурата – по доклада на „европрокурорите”), то заплахата за независимостта на съдиите е съвсем реална. Поради това предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“ не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.
Съществена част от изменението на ЗСВ е насочено към ограничаване на основно право на българските магистрати на сдружаване. Макар и да отпадна забраната за т.нар. „външно” финансиране бяха приети задължението за деклариране на членство в съсловни организации и други рестрикции, имащи за цел сплашване основно на съдиите в България. От Европейската асоциация на съдиите ясно заявиха, че изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите, има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.
Приетите промени в ЗСВ и НПК все по-ясно доближават България към държавите от Централна и Източна Европа, в които е подет поход срещу независимостта на съда, те са част от вълната срещу върховенството на правото в тези страни.
Калин Калпакчиев
Текстът, излязъл в сп. „Икономист“, е публикуван в блога на автора
