Лято е. Новините са кът. Подходящ момент за лансиране на намерения, идеи и инициативи. Точно в такъв момент президентът Румен Радев произведе важна информация: поканил руския си колега Владимир Путин за тържествата послучай 3 март догодина. Съветофилите (не русофилите) толкова се възторгнаха, че повече от седмица повтарят новината като ехо.
Сякаш Ленин и Сталин, а не император Александър II, генералите и войниците са спечелили войната през 1878 г. Било знаково, умозаключават социалисти, когато се навършват 140 години от Освобождението руският президент да е тук. Сигурно, но не е съвсем справедливо да се пропускат други важни неща. Защото историята на нашето освобождаване съдържа и по-малко познати факти, които също имат своето значение.
Президентът Радев като е тръгнал отсега към 3 март, да разгърне старите книжки или да се посъветва с историците кое как е било. Любопитно и поучително би било.
Ще припомня накратко някои „изпускани” епизоди от събитията през 1877-1878 г.
В румънската история Освободителната война е известна като Войната за независимост от Отоманската империя. Румъния участва във войната с армия от над 40 000 души.
Румънски части се сражават активно в атаките при Плевен от 26 август до 7 септевмри 1877 г. III-а и IV-а Пехотни дивизии под командване на ген. Александру Чернат се бият край Плевен и при Гривица. Румънският крал Карол I ръководи действията от щаб-квартирата си в с. Пордим. Там е била и щаб-квартирата на руския император Александър II.
С подкрепата на руски части румънците превземат силно укрепения редут Канлъ табия. Само в този бой загиват и са ранени над 3 000 румънски бойци и офицери.
Румънски части участват в блокадата на Плевен. Друга част се сражават в направлението Оряхово – Арчар. Участват и в боевете за Видинската крепост и в освобождаването на Белоградчик.
По конюктурни причини години наред е премълчавано сръбското участие в Освободителната война. Над 55 000 войници и офицери се включват в бойните и поддържащи действия.
Участието на Сръбската (също и Черно-горска) армия протича основно в Новопазарския санджак. Яворския и Дринския корпус заемат позиция за охрана на западната и югозападната граница. Тимошкият корпус, командван от генерал Милойко Лешанин настъпва към гр. Адлие – днес гр. Кула. Средната колона се насочва към прохода Свети Никола. От 7 до 19 декември 1877 г. щурмува и изтласква вражеските сили от прохода и установява връзка с хусарската част на генерал Арнолди, изпратена от гр. Берковица.
Южната колона завзема връх Бабина глава и отбива противниковите контраатаки.
Заемането на гр. Пирот открива пътя на Тимошкия корпус за настъпление към София. Освободени са Цариброд, Драгоман, Сливница и районите на Трън, Брезник и Перник.
Настъпателните действия на сърбите осигурявят действията на Западния руски отряд на ген. Йосиф Гурко.
По силата на Санстефанския мирен договор и по-късно на Берлинския договор на Сърбия е признат статут на независима държава.
Българите сме признателни и на финландските бойци за участието им в Освободителната война. Малко хора знаят, че човекът на коня със сабята под фигурата на Цар Освободител срещу Парламента е финландският генерал Казимир Ернот, който воюва в България по време на войната. Именно ген. Ернрот става министър-председател на България през 1881 година. Бил е и военен министър на България.
Финландският корпус във войната наброява малко над 1000 души. Но по онова време цялата финландска армия е около 1600 щика...
Финландските лейб-гвардейци се сражават край Долни Дъбник и при Плевен. Проявяват чудеса от храброст и в тяхна чест е построен след години Лавровия парк.
Химнът на финландския полк по-късно се утвърждава като национален химн на страната. Всяка година всички ученици във Финландия в първия учебен ден пеят този химн.
Героизмът на малката скандинавска страна по време на войната в България остава не само в историята, но и във фолклора на Финландия. Има финландски песни, които са достигнали до наши дни. В тях се пее за героизма на финландските войници в България.
Ген. Ернрот не е единствената личност, станала национален герой във Финландия след войната в България. Един обикновен войник от Тампере, който се бие по време на епичната обсада на Плевен, става легенда в своя роден град. Северин Тигерстед се бие срещу армията на Осман Паша, а когато се връща в Тампере основава фабрика, която кръщава „Плевна”. Днес „Плевна” е популярна търговска марка бира, ката се казват заведения за хранене и увеселителен парк в Тампере. А хората още почитат Северин Тигерстед - човекът, който се е бил за Плевен.
Освен руси, за свободата ни се воюват молдовци, казаци, поляци, украинци, унгарци...
Да не изреждам сега колко са направили Румъния и Сърбия за нашите велики революционери Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, за хъшовете ни, за участниците в Първа и Втора Белградска легия...
Би било справедливо на 3 март догодина в България да се съберат освен президента Путин, и президентът на Румъния Клаус Йоханис, президентът на Финландия Саули Нийнистьо и президентът на Сърбия – Александър Вучич. Да посетят Шипка, Плевен, Пордим – да чуят шестте камбани, дарени от Александър II (били са седем, но едната вече е открадната...), Стара Загора, Гривица, Лавров парк и пр.
Към поканата към тях би било умно и цивилизовано да се присъединят председателят на парламента Димитър Главчев и премиерът Бойко Борисов. И да спрат да си мерят егото, че вече досадиха на всички. Става въпрос за народна признателност все пак, а не за политически надцаквания. А ако по това време НСО все още е с приоритет охраната на олигарха Пеевски – може частна фирма да осигури безопасността на гостите... А и тук те не са застрашени от никого.
И понеже уроците по дипломация никога не са излишни, ще припомня следния епизод от историята. През месец юни 1936 г. организацията на английските запасни чинове “Британски легион” (най-голямата във Великобритания и под патронажа на кралското семейство) организира тържество в чест на победата на съюзническите войски през Първата световна война. По този повод в Лондон са поканени редица видни пълководци от Антантата, начело с френските маршали Вейган и Петен.
Единственият поканен от противниковата страна е българският генерал Владимир Вазов, командир на Девета Плевенска дивизия, сражавала се в епичните боеве край езерото Дойран. При слизането си на гара Виктория в британската столица, малката българска делегация е посрещната от почетна рота на “Британския легион”, начело с генерал Хамилтън, който командва: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”
На следващия ден, по време на конгреса по военна история, посветен на Първата световна война, английският историк Годли заявява в своя доклад: “Генерал Владимир Вазов е един от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната военна история на Великобритания!”
Ето такива неща стават по света. Защо да не опитаме и ние?
Огнян Стефанов
