Представителната гвардейска рота - без желаещи да служат. За трийсет обявени позиции се явяват по-малко от десет кандидати.
Гвардейци в България има от далечната 1879 година. Това ги прави едно от най-старите военни подразделения у нас.
Станислав Тошев е сержант при гвардейците и служи вече 13 години.
„Доста са трудоемки нещата. Работата ни е свързана с физически и психически натоварвания”, обяснява сержант Тошев.
Сержантът се гордее с това, че служи в представителната част на Българската армия.
„Радват се хората. Учудват се. Има хора, които не знаят с какво се занимаваме, какви сме, но повечето хора ни поздравяват”.
Но за да станеш гвардеец, не стига само призвание, но да бъдеш избран. И не най-важното необходимо условие е ръста над 1,75 метра.
„На конкурсите през 2014 година имаше около трима желаещи за едно вакантно място”, заявява пред НТ подп. Тони Петков, завеждащ „Личен състав” на Националната гвардейска част.
Само три години по-късно ситуацията е още по-тежка. Първоначалният срок на службата за гвардейците е три години. Началната заплата е 608 лева и това не привлича хората.
„Тази година отидохме на един желаещ за три вакантни места. От една страна това възпрепятства попълването, а от друга не позволява качествен подбор”, обяснява подп. Тони Петков.
