Глобалното затопляне е променило сезонността на валежите в Европа, измествайки ги към есента и пролетта. Това на свой ред е станало причина за рязкото покачване на броя на изненадващите наводнения на Стария континент.
„В Североизточна Европа, в Швеция, Финландия и балтийските страни потопите са случват месец по-рано, отколкото през 60-те и 70-те години на миналия век. По-рано тези бедствия ни връхлитаха през април, а сега – през март. Подобни измествания са свързани с това, че снегът започва да се топи много по-рано заради глобалното затопляне“, заяви Гюнтер Бльош от Техническия университет във Виена, цитира БГНЕС.
Преди две години Русия, САЩ, Великобритания и редица други страни бяха поразени от редица извънредни и силни климатични явления, сред които силни порои и екстремни горещини през лятото в Русия и Южна Азия, потопи през есента и зимата във Великобритания и САЩ. Зачестилите наводнения, горещини и други подобни бедствия карат много учени да се замислят дали те са свързани с климатичните промени и промените в морските, речните и въздушните течения, водещи на свой ред до увеличението на средните годишни температури. Проблемът е, че единичните наводнения трудно могат да бъдат свързани с климатичните промени и промяната на сезонността на валежите.
Гюнтер Бльош отбелязва, че върху поведението на реките влияят десетки други фактори, включително промените в агрикултурата, характера на движението на грунтовите води или в структурата на почвата, които по никакъв начин не са свързани с климатичните промени. Австрийският климатолог и неговите колеги успешно са отделили влиянието на климата от останалите фактори в историята на възникването на наводненията в Европа, създавайки най-голямата банка с данни по тези промени, които са се случвали с движението на европейските реки през последните десетилетия.
Тези данни, както отбелязва ученият, са помогнали на неговия екип да разбере, кога наводненията са се случвали най-често в различните ъгълчета на Европа през последните 50 години, да улови тенденциите, които „управляват“ тяхното поведение.
Всеки регион на континента има свои „сезони на наводненията“. Например, във Великобритания и Средиземноморието те се случват през зимата, когато нивото на валежите е високо, а водата се изпарява по-бавно в атмосферата; в Австрия и останалите страни от Централна Европа – през летните месеци, когато валежите са най-много. Тези различия обясняват, защо по-рано климатолозите на са успели да открият връзката между глобалното затопляне и наводненията, тъй като промените на климата различно влияят на валежите и други важни фактори, свързани с поведението на реките, в различните годишни времена. Например, глобалното затопляне е ускорило настъпването на пролетните наводнения в Балтийските държави и Северна Европа, докато във Великобритания и Средиземноморието е точно обратното. Там те са настъпвали две седмици по-късно заради промяната при падането на валежите. В други региони, като Франция или Южна Великобритания ситуацията е още по-сложна. Там положението е още по-сложно и засега не може да се открие тясна връзка между климатични промени и наводненията. Въпреки събраните материали учените все още не могат да докажат, че глобалното затопляне провокира по-големи и продължителни наводнения. Климатолозите смятат, че техните наблюдения ще помогнат на властите да адаптират водните хранилища към новия режим на реките и така ще се избегнат големите разрушения, които предизвикват наводненията.
