Иглолистните гори на България загиват с невиждани темпове, а броят на заразените от корояд дървета нараства с всеки изминал месец.
„Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата”, обясни пред Би Ти Ви инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие.
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и масовите поражения, които правят, произхожда от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда.
Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години. Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.
Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дървета започнала ерозията. „От фото снимките, които аз лично като студент съм гледал, на много места това са изцяло оголени площи с ровини от ерозията”, каза Дамян Дамянов.
През 50-те години на миналия век е започнало залесяване. Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.
„Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление този период 1980 – 2005-2006 е изтърван”, обясни Дамян Дамянов. Сега изчезването на иглолистните гори в ниските планини около София е въпрос на време. От държавата зависи дали на тяхно място ще се върнат естествените букови и дъбови гори.
