Нов похват в комуникацията с граждани-жалбоподатели вероятно излиза на мода в прокуратурата. Новата тенденция е вместо отговор от обвинител №1, жалващите се да получават сбит преразказ на волята на Главния, сведен до знанието им от някой негов подчинен.
Така писмо-преразказ, подписан от В.Малинов (Виктор Малинов от Върховната административна прокуратура – б.р.), получи в отговор на жалбата си до Сотир Цацаров Соня Найденова от ВСС. В нея Найденова настояваше обвинител №1 да оспори пред съда скандална привилегия на ВСС, която съдебният съвет сам си даде, без да я има по закон.
Писмото гласи:
„Уважаема госпожо Соня Найденова,
Уведомявам ви, че съгласно писмена резолюция от 14.08.2017 г. на г-н С.Цацаров – главен прокурор, не са намерени основания за отмяна на резолюция от 7.07.2017 г. на г-жа А.Петрова – заместник на главния прокурор при ВАП.
Виктор Малинов
Прокурор, зав.отдел „НЗ“ при ВАП
В.Малинов“
Ставаше дума за решение на пленума на ВСС от 16 март. С него мнозинството от кадровиците гласува, че след изтичането на мандата им те имат право на обезщетение, подобно на магистратите в страната – до 20 заплати, според прослужените години в системата. Като в тази сметка петте години работа във ВСС, както и прослуженото време в Инспектората също стават „магистратски“ стаж. Подобна норма в закона няма, нещо повече – КС отдавна обяви, че кадровиците не са магистрати (инспекторите очевидно също). Трето и четвърто е, че след като членовете на ВСС бяха изравнени по заплати с „тримата големи“, т.е. получават най-високите възможни възнаграждения в системата, а сега вече ще си избират и къде точно да работят след завръщането си в нея, поредната привилегия е просто неприлична. Освен ако не приемем, че постът във Висшия съдебен съвет е гаранция за лично облагодетелстване, а не служба в защита на независимостта и просперитета на третата власт, пише оше Defakto.bg
Неколцина несъгласни от ВСС още през март определиха привилегията с обезщетенията като „мнима и недопустима“, а Соня Найденова тръгна по прокурорските инстанции с искания обвинението да я оспори пред съда като нищожна, защото членове на ВСС не могат да атакуват решение на колективния орган. След два получени отказа, последната инстанция и възможност казусът да стигне до съд бе Сотир Цацаров. Макар че главният прокурор участваше в гласуването на въпросното решение, Найденова му хвърли ръкавицата, като го призова: защитете законнността!
Е, очевидно няма да стане, което не е толкова изненадващо. Любопитното е обаче откога и защо отговорите на главния прокурор се заместват от „преразкази“ на негови подчинени? Така, че и мотивите за отказа на обвинител №1 остават абсолютна тайна за жалващите се?
Факт е, оттук нататък няма кой да проверява резолюцията на Сотир Цацаров и начинът, по който е сведена до знанието на (в случая) Соня Найденова. Това би могъл да направи само съдът, както и да прогласи нищожността на поредната скандална привилегия. Но няма кой да го сезира. Кръгът се затвори.
