Поставяните около антикорупционния закон чисто политически въпроси са без значение. С предлаганите разпоредби няма да се постигне реална превенция и реално противопоставяне на корупцията.
Това каза пред БНР адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация".
"Законът бе обсъден широко, но резултатите от тези обсъждания и различните експертни мнения, включително институционални, не са взети предвид", смята Кашъмов.
Като посочи, че законодателството на Европейския съюз не изисква приемането на такъв закон и че в повечето държави от ЕС подобен закон няма, той допълни, че сегашният проект не решава проблема с трите основни приоритета на борбата с корупцията – липсата на публичност на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, въвеждането на механизъм за подаване на сигнали при висши държавни служители и мерки за превенция на корупцията, така че администрациите да могат да я предотвратяват на ранен етап.
"Донякъде се решава въпросът със сигналите. По отношение на публичността на декларациите положението се влошава и отива към периода на приемането на Закона за конфликт на интереси през 2009 година, когато кметът на общината трябваше да си решава дали даден служител е в конфликт на интереси. Естествено, че там, където има затваряне на феодалните звена, там борба с корупцията не може да има. Тук има връщане към една по-лоша уредба", смята Кашъмов и нарече предвидената в закона конфискация "абсолютно безумно решение".
"Престъпници, професионални убийци и крадци, на които трябва да бъде отнемано имуществото, да бъдат поставяни редом с министри и народни представители – не е нужно човек да е юрист, за да разбере абсурда на подобна уредба. В момента е предложена глава девета, с която на практика комисията, която ще се създаде, представлява връщане на Държавна сигурност на бял кон, тъй като се създава възможност чрез агенти и сътрудници да се получават доноси, по силата на които тази комисия ще започва да се рови в данните на хора, които заемат висши позиции, без никакво законово основание. Тези неща трябва да се изчистят задължително," смята юристът.
Според Христина Тодорова от "Галъп интернешънъл" , в момента проучванията показват, че обществото би било съгласно единният антикорупционен орган да бъде подчинен на президента, защото президентската институция се ползва с по-голямо доверие.
"Обществото има високи очаквания за волята, която иска да види от страна на парламент и правителство за борба с корупцията", обясни тя. Тодорова обаче не вижда вероятност и съгласие от страна на ГЕРБ да се вслуша в предложенията на БСП.
">Виждаме ясното разграничаване на управляващи и опозиция и поведение на управляващите, които намекват, че имат пълно мнозинство и този закон ще бъде приет така, както те го предлагат", каза още Тодорова.
