Президентът Румен Радев зове банкера Цветан Василев да бъде разпитан в „един прозрачен открит публичен процес”. „Василев може много да допринесе за разрешаването на този скандал, като даде валидни показания и доказателства. Според мен, това трябва да стане в един прозрачен открит публичен процес“, бяха думите на Румен Радев.
Въпросът с валидния разпит на Цветан Василев е поставян многократно, но той е замитан под масата от Прокуратурата, която упорито отказва да го разпита.
Множество юридическите капацитети на ГЕРБ и ДПС – Цецка Цачева, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов са твърдели, че разпит по делегация, чрез командироване на прокурор или съдия, видеоконферентна или телефонна конференция е недопустим по нашето законодателство.
Това тяхно твърдение не е вярно. Нашият Наказателно-процесуален кодекс в глава тридесет и шеста, раздел три „Международна правна помощ по нак. дела“ съществува чл. 474 – Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция, ал. 6 казва:
„Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български органи ли под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит“. За да се случи това, е необходимо Република България да депозира молба пред Република Сърбия, пояснява юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
Република Сърбия има сключени договори за Международна правна помощ с Европейския съюз. Също така Република Сърбия е страна-член на Съвета на Европа от 2003 г. Тя е ратифицирала Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси. Вторият допълнителен протокол към тази Конвенция изрично урежда въпросите, свързани с разпит на лице, което се намира на територията на друга страна. Именно по тази Конвенция българската прокуратура е предприела действията по екстрадация на Цветан Василев и на база на нея тече процедура пред сръбския съд.
Отделно от през 2010 г. е разработен с европейско съфинансиране по програма "Административен капацитет" и Наръчник, в който до най-малък детайл са описани и процедурите, по които това става,
До момента обаче в тази насока прокуратурата не е направила нищо въпреки настолното четиво, което ЕС е финансирал за увеличаване на техния капацитет.
В случая обаче, освен че законът е предвидил различни способи за разпит на лице в чужбина големият проблем на Прокуратурата е, че Цветан Василев е привлечен като обвиняем. А именно този факт прави ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за прокуратурата той да бъде разпитан.
Законът предвижда, че с привличане на дадено лице като обвиняем първото
процесуално действие, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се извърши от разследващия орган е той дабъде разпитан. И не само дабъде разпитан, ами твърденията, които излага да бъдат проверени. Това е така, защото това е първият момент, в който дадено лице има възможност да се защити от конкретни обвинения срещу него.
Съгласно константната практика на нашия съд и на ЕСПЧ да бъде разпитан обвиняемия и проверката на неговите обяснения са процесуална гаранция за справедлив процес и неотменен елемент от правото на защита на лице, което се обвинява в извършване на престъпление.
Според нашия ВКС, правната теория и ЕСПЧ неизвършването на това процесуално действие представлява абсолютно процесуално нарушение, което опорочава всички последващи действия в наказателното производство.
Как ще се развие делото предстои да видим, но ако съдът прилага закона и се базира на константната практика ще прекрати делото и ще върне Обвинителния акт от 15 хил. страници на прокурор Гешев за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Наред с това обаче възникват няколко други въпроса от сериозно значение:
1. Защо нашата прокуратура не е отправила молба до Република Сърбия за разпит по даден способ на Цв. Василев?
2. Защо се изсипват милиарди левове в дигитализация и електронно управление (имаме си и еврокомисар по тази тема), но така усърдно се пречи тези технологии да навлизат в българското правораздаване?
3. Във връзка с втория въпрос възниква и третият - КОЙ пречи това да се случва?
