Следващата голяма политическа криза, която да разтърси Европа и света, както и много пъти преди години в историята, може да започне на Балканите, пише в свой анализ германският ”Ханделсблат”.
Европейският съюз се опитва да привлече страни като Сърбия и Черна гора по-тясно в своята орбита, но се сблъсква с конкуренция за влияние от Съединените щати, Русия, Турция и дори Саудитска Арабия.
Австрийският външен министър Себастиан Курц предупреди за нарастващото влияние на Турция и Саудитска Арабия в региона. "В Сараево и Прищина, например на жените се плаща да носят хиджаб на публично място", заяви той, добавяйки: "Не можем повече да гледаме и да не правим нищо".
Министърът поиска ускоряване на интеграцията на региона с ЕС, за да се спрат домогванията на Турция и Русия. Той каза, че други неотложни въпроси, например Брекзит или миграцията, не трябва да отвличат вниманието на ЕС от Западните Балкани. "Трябва да продължим да играем активна роля в този решаващ регион, предлагайки надеждна перспектива за ЕС", смята Курц.
От 2014 г. Германия пое водеща роля в популяризирането на отношенията на ЕС с балканските държави, насърчавайки реформата и сътрудничеството в т.нар. "Берлинския процес". Но бе постигнат незначителен напредък, което накара германския външен министър Зигмар Габриел това лято да обяви Програма "Берлин процес плюс", с по-конкретни цели и помощ в интеграцията на балканските държави.
В миналото Балканите често били област, в която външните сили са се конкурирали за влияние. От векове Хабсбургите се се сблъсквали с османците, след това Запада си мери силите със Съветския съюз. Днес Турция и Русия са основните конкуренти на ЕС за влияние.
За Турция Балканите представляват едновременно емоционална и рационална атракция. Векове на турско робство оставиха в региона мюсюлмански малцинства и културно и архитектурно наследство. Много исторически паметници от онази епоха сега се възстановяват от турските правителствени агенции.
Но Турция прилага и сериозна икономическа програма. През последните месеци в страната има значителни инвестиции в минното дело в Косово и в с Албания, както и ново споразумение за свободна търговия с Босна, подписано през май. Анкара винаги подчертава ролята си на стабилизиращ фактор в региона.
Русия е друг сериозен играч на балканската политическа сцена. Москва има особено близки отношения с традиционния си съюзник Сърбия, не на последно място благодарение на общата славянска култура и православна религия. Проучванията показват, че повечето сърби са проруски настроени и не са простили на НАТО за тежките бомбардировки над страната през 1998 г. При неотдавнашното си посещение руският вицепремиер Дмитрий Рогозин бе категоричен, че "Сърбия никога няма да стане член на ЕС. "
Възможни напрежения в резултат на турската и руската политика на Балканите могат да се видят в България. Тук Анкара подкрепя нова партия ДОСТ, която си поставя за цел да представлява турското етническо малцинство в страната. Лидерът й Местан обяви, че другата етническа партия-ДПС е твърде близка до Русия. Той е добре приет в Анкара, където редовно се среща с водещи членове на управляващата турска партия, както и с президента Ердоган.
На Балканите има и нови влияния, основно като икономически намерения и инвестиции. Сред тях номер 1 е Китай, който обяви своя мащабен инфраструктурен проект "Belt and Road" и планира да инвестира около 10 милиарда евро в 16 страни от Югоизточна и Източна Европа.
