Като директор на Художествената галерия „Илия Бешков”- Плевен /1983-1989/ имах възможност да прибавя към фонда на галерията една изключително ценна придобивка – маслен портрет на БАРОН ГЕНДОВИЧ – нарисуван от признатия майстор на портрета проф.Никола ГАНУШЕВ.
Внушителните размери на портрета и тежката масивна рамка още повече засилваха възхищението от личността на големия българин – единствения български барон. След обстойна реставрация в галерията портретът блесна още повече и аз с удоволствие го сложих в моя кабинет, където стоя до моето пенсиониране.
Една среща със синът на барон ГЕНДОВИЧ – Борис ГЕНДОВИЧ, който ми предложи портрета, хвърля светлина по въпроса – кой е барон ГЕНДОВИЧ и отваря малък прозорец към нашето минало, което ние така малко познаваме. Ето как започна своя разказ Борис ГЕНДОВИЧ, който аз за достоверност записах на аудикасета.
„Моят баща – Христо Иванов ГЕНДОВИЧ е роден в 1848 година в гр.Сливен – градът на д-р ФИЛИМИНСКИ, на Добри ЧИНТУЛОВ, на Сава ДОБРОПЛОДНИ и на редица други възрожденски деятели, както и на легендарни български войводи, известен още и като „Градът на стоте войводи”. В един такъв град на родолюбци моят баща продължава в този дух да служи на Отечеството. Той е личен познат на ЛЕВСКИ и заедно с Греков,Узунов и други членуват в революционният комитет, основан от ЛЕВСКИ. Начело на ВЪЗРАЖДАНЕТО, както и другаде в страната, са главно учители.”
Подкрепяйки разказа си с документи Борис ГЕНДОВИЧ ми показа голяма фотографска снимка на учителския колектив по онова време в гр.Сливен. Такава снимка има и в Националния музей.На снимката в средата на първия ред личи колоритната фигура на Добри ЧИНТУЛОВ, а наблизо е неговият приятел и съидейник Христо Иванов ГЕНДОВИЧ.
„Моят баща взема дейно участие в революционните борби,за което е арестуван и хвърлен в затвора на Русчук/Русе/,от където приятели му помагат да избяга. Вече на свобода, той се заема с търговия,като търгува главно с царска Русия.”
По време на Освобождението ГЕНДОВИЧ с патриотичния си дух и добър руски език придружава руските войски и им помага като преводач, обслужвайки главно ген.Данденвил.След Освобождението ГЕНДОВИЧ се установява в Пловдив – тогава център на Източна Румебия. Тук се включва активно в обществено-политическите борби и израства
като виден политик и общественик – радетел за Обединението на Бъбгария. ГЕНДОВИЧ е от главните фигури на д-во „Юнак”, където руските офицери подготвят българските младежи да си служат с оръжие, които сетне участват в Съединението. По-късно, вече в Обединена България, той е избиран за народен представител и се ползва с голям обществен кредит. Запитан за това, как е получил баща му титлата „барон” Борис ГЕНДОВИЧ обясни, че тя е била официално обявена от княз Довдуков на един прием в Пловдив и е израз на признателност от руския царски двор за неговите заслуги по време на Освободителната война, в която освен като преводач,той е подпомагал руските войски с провизии и с работилници за руския обоз и интенданство.
За отбелязване е, че наред с борбата срещу турските поробители, Христо ГЕНДОВИЧ е бил в добри отношения с Кемаб паша, известен по-късно като Кемал Ататюрк. По това време Кемаб паша е бил турско военно аташе в България и познанството им е станало в семейството на Димо Ачков, който бил много близък приятел на Кемаб паша. Заради това му приятелство с Ататюрк, когато след време Кемаб паша застава начело на Турция, при съставянето на българските правителствени кабинети турската преса е препоръчвала включването на Барон ГЕНДОВИЧ в кабинетите, за да има по-добри
приятелски българо-турски отношения.
Барон ГЕНДОВИЧ е един от инициаторите за откупуването на така наречената Източна железница от собственика – Барон ХИРШ, като за това е внесено предложение в Народното събрание, и действително тя става държавна собственост.
Барон ГЕНДОВИЧ, заедно с търговеца и предприемача Златин и италианеца Бенджамино са инициатори за прокарването на ж.п.линията Роман – Плевен - Шумен.
Барон ГЕНДОВИЧ има многочленно семейство – пет сина и една дъщеря, от които Борис ГЕНДОВИЧ е най-малкият, единствен останал жив, който дочака да види като своя собственост прекрасната сграда в съседство с Народния театър „Иван Вазов”,където в миналото беше известното кафене „Бамбука”. Сградата е реституирана и върната на
единствено останалия жив наследник Борис ГЕНДОВИЧ. Когато един ден го срещнах и му честитих, той с нескрита горчивина ми каза: ”Късно ми я връщат – да бяха ми я върнали,когато бях на тридесет-четиридесет години”. Успокоих го, че има син и дъщеря, а той ми каза: „Честити на тях!” Години по-късно имах честта да се запозная с Баронеса ГЕНДОВИЧ и изпълних поръчението на баща и.
Интересът на големия български портретист проф.Никола ГАНУШЕВ към семейство ГЕНДОВИЧ не е случаен, а резултат от възхищението и приятелското отношение към него. Великолепният портрет на дъщерята на Барон ГЕНДОВИЧ – Мария, от Никола ГАНУШЕВ, изложен в Националната художествена галерия, е един от шедьоврите в българската
живопис.
Никола ПОПОВ – галерист,
Председател на Клуба на културните дейци - Плевен
Борис Гендович: Княз Дондуков направи татко Барон
Интервюто е взето от Никола ПОПОВ в домът на Борис ГЕНДОВИЧ в София.
- Разкажете г-н ГЕНДОВИЧ за вашият знаменит баща – какъв човек е бил той,с какво се е занимавал,как е станал барон и т.н.
- Моят баща – Христо Иванов ГЕНДОВИЧ е роден в 1848 година в гр.Сливен, градът на д-р Силимински, Добровски, на Добри Чинтулов, на Доброплодни, на Хаджи Димитър, на Панайот Хитов, - един такъв град, нали…на родолюбци. Той продължава в този дух на родолюбие…Лично се е познавал с Васил ЛЕВСКИ и е участвал е в Сливенския революционен комитет заедно с Греков, Узунов и други исторически личности, които са били учители. В настоящия момент има портрета на Първото класно училище в Сливен, под директорството на Добри ЧИНТУЛОВ, който портрет с учителите, където е и Христо Иванов ГЕНДОВИЧ – моят баща, е поставен в Националния музей в София,на втория етаж, в зала 26 – залата на просветителите. Същият е вземал активно участие в революционните дела на Сливенския комитет.
– Какво става по-нататък …
- Той е бил арестуван по едно време и затворен в Русчук- сегашният Русе, където родолюбиви българи успели да му уредят избягването от там и в последствие той се отдава на търговия.Търгува главно с Цариград и Одеса, с Царска Русия. Когато става Освобождението той идва с руските войски, придружава генерал Данденвил и в последствие се установява в Пловдив. Там, в Източна Румелия, той си пробива път като общественик и политик, създава своето обществено положение;бива избиран за народен представител непрекъснато от тази областна държава Източна Румелия. В последствие те биват признати и от Великото народно събрание в Търново като народни представители след Съединението. Работи за Съединението на България, като е бил в управата на тогавашното юнашко дружество, което в момента е наброявало 16 хиляди младежи, които руските офицери са подготвяли да боравят с оръжие. Тази, все пак макар и малка сила от младежи, е представлявала известна опастност тогава при Съединението за турците.
– От къде идва титлата Барон във вашето семейство?
– Живял е, както казахме, дълго време в Русия и на един празник в Пловдив, когато първия руски Губернатор на България княз Дондуков-Керсаков на един банкет – понеже баща ми е подпомагал руската армия в снабдяването с храни, отворил е работилници, които са снабдявали руското интендантство и бил добър приятел със самия Губернатор; на един банкет той е вдигнал чаша да пие и за здравето на БАРОН ГЕНДОВИЧ. След това вече всички са наричали баща ми – БАРОН ГЕНДОВИЧ. От там идва и титулуването му.
– Значи, той е произведен от Губернаторът на Източна Румелия…
-….на Цяла България…представител на руския император…
– Заради заслугите му в Освободителната война.
– Да,заради неговите заслуги. Той е бил също така близък и на Ататюрк, когато е военно аташе в България. Често пъти са се събирали в семейството на Димо Ачков, който е бил много близък с Ататюрк и заради тия му връзки в последствие, когато е трябвало да се създаде правителствен кабинет в България, турската преса е посочвала в кабинета да влезе Гендович, Кочо Хаджикалчев и други видни лица по онова време, за да имат добри отношения с Турция.
– Не е ли заемал по-голям пост?
– Народен представител е бил, но не е бил министър, както се говори. Предприемчив е бил, търговец, който се е явявал на всички търгове, печелил ги е, и успешно ги е завършвал. Той е станал причина в Народното събрание да се повдигне въпроса за закупуване на Източната железница на Барон Хирш от българската държава и това става.Тя бива откупена от Барон Хирш и става Българска държавна железница. Той има голяма заслуга за това. Освен това, в последствие заедно със Златин - известен тогава български търговец и предприемач и италианеца Бенджамино са построили линията
Роман – Плевен – Шумен, което за онова време си е голям проект.
– Нещо да ми кажете за портрета на Никола Ганушев – кога и къде го е рисувал?
- Никола ГАНУШЕВ го рисува в къщи..
– Вероятно са били познати и близки?
– Да, така е, познати и близки. Ганушев е един от най-добрите български портретисти. Освен баща ми, когото рисува, той нарисува и мойта сестра - Мария Христова ГЕНДОВИЧ, чийто портрет и в момента се намира в Националната художествена галерия на видно место…Сега ще ви го покажа…
- Колко деца сте в семейството?
– Пет момчета и едно момиче. Най-малкият съм аз - Борис ГЕНДОВИЧ. И след толкова години дочаках връщане на онова, което през тоталитарния строй беше отчуждено.
– Какви деца имаш ти?
- Син, нали, син и дъщеря – и двамата инженери. Имам и внуци, това е.
24.11.1992 г.
Никола ПОПОВ на 80!
Никола Попов е роден на 2 август 1929 г.в с. Оряховица, Плевенско. Дядо му Никола Попов, чието име носи, е виден дебърски иконописец.
Никола Попов е завършил гимназия в Плевен и Държавния библиотекарски институт в София. Повече от половин век работи в сферата на културата в гр.Плевен,където е заемал редица отговорни длъжности. Най-тясно животът му е свързан с Клуба на културните дейци, на който е един от основателите и настоящ председател. От 1990 година създава своя търговска художествена галерия „Галерия 13”, която работи с известни български художници.Автор е на първата книга за Вера Кочовска „Феноменът Вера”, на книгата „Личности и феномени” – срещи с изтъкнати дейци на литературата и изкуството, както и на
книгата „Живот в сянка” – за живота и творческото дело на големия български скулптор Ангел Спасов. За активната си дейност е получавал български и международни отличия-ордени и медали.
И днес, макар и на 80 години, Никола ПОПОВ е на своя пост като председател на Клуба на културните дейци.
В „ГАЛЕРИЯ 13” пък вече го заместват дъщерите му Мария и Галина, които знаят всичко за изобразителното изкуство.
Да си жив и здрав Бай Кольо!
На многая лета.
