До началото на новото хилядолетие най-високата сграда в Москва бе тази на Московския държавен университет (МГУ). Освен нея има още 6 такива знакови здания. Наричат ги “Седемте сестри”, а руснаците ги знаят и като “Сталинские высотки”.
Строежът на всички започва в един ден - 7 септември 1947 година, когато се чества 800-годишнината от основаването на Москва.
Всяка от тези сгради е гигантска и независимо дали е жилищна, или обществена, има централна кула, която завършва с висок шпил. Сградите са знакови, защото през комунизма в тях живееха най-талантливите конструктори, академици и хора на изкуството. Апартаментите в тях са огромни, с високи тавани, коридорите са облицовани с най-скъп мрамор, по стените има кристални огледала. Стилът е „Сталински ампир” или „Съветско ар деко”, пише "Марица".
Когато става дума за архитектура, Сталин признава само една - небостъргачите и то от типа на този, в който се намира общината на Манхатън в Ню Йорк. След войната Йосиф Висарионович казал: “Победата е голяма и в Москва ще започнат да идват хора от цял свят. И какво ще видят - нито един небостъргач!”. Така през януари 1947 за юбилея на града започват да търсят терени за вдигането на 8 високи сгради.
След тях цялата руска столица трябвало да бъде “посята” от билдинги с височина от 35 етажа нагоре. Деветият небостъргач е Дворецът на съветите, който е започнат още преди войната на мястото на храма “Христос Спасител”. Той трябвало да бъде висок 420 метра - повече от Емпайър Стейт Билдинг. Изкопават му основите и ги наливат. След войната става ясно, че нямат средства и сили да завършат такава голяма сграда. Така на нейно място се появява плувен басейн.
Осемте небостъргача са започнати в един и същи ден. Само един от тях - този на министерството на Тежката промишленост, който е трябвало да бъде най-висок - 275 метра, не е завършен. На негово място пък е издигат бъдещият хотел “Россия”.
Седемте сестри са Московският университет, сградата на Министерството на външните работи, жилищните блокове на крайбрежната улица “Котелническа”, на площад “Кудрински”, на “Червените врати”, и хотелите “Ленинград” и “Украйна”.
В една от кулите от Седемте сестри - тази на крайбрежната улица Котелническа са живели и творили Евгений Евтушенко, Юрий Любимов, Василий Аксьонов, Константин Паустовски, Фаина Раневская и Андрей Вознесенски. В класиката “Москва не вярва на сълзи” апартаментът на професор Тихомиров е точно там.
Централните входове на тази огромна жилищна сграда имат по 3 асансьора и две огромни фоайета на всеки етаж. Стените са покрити с големи кристални огледала и са облицовани в мрамор. На тавана има тежки бронзови полилеи. Мястото е трябвало да покаже какво получават “отличниците” в Съветския съюз.
Централният обем има 32 етажа, а в цялата сграда апартаментите са 700. В момента двустаен дом (60-70 кв. м) в този сталински небостъргач струва между 40 и 50 милиона рубли (около 800-900 хиляди долара). На приземните етажи има поща, кино, театър, заведения и какво ли още не. Като всяка от Седемте сестри и тук има много история.
На "Котелническа" това са милиардите хлебарки, които мъчат обитателите още с откриването. Преди небостъргача тук имало зърнени складове. Когато вдигнали чудото от 176 метра, хлебарките започнали да го катерят от първия до последния етаж. Въпреки това тази сграда си остава най-таченото място за живеене в Москва.
Легендата разказва, че част от ценните ясписови колони от разрушения храм “Христос спасител” са били монтирани в едно от крилата на Московския университет. Нещо повече - в сградата били вградени трофейни части от Райхстага. Историците опровергават това с довода, че и най-скъпият храм не може да си позволи колони от яспис. А истината е, че в началото шкафовете в университета наистина били трофейни - донесени от Германия.
