Скандал! Вежди Рашидов е принуден да подаде оставка като министър на културата. Той е първият, който ще напусне кабинета на Бойко Борисов. Причината за грандиозния скандал е бюст на нашата първа дама Зорка Първанова.
Тя е изваяна гола, а на лявата й гърда е татуиран българския трибагреник. Скулпторът направил бюста още преди година, като успял да придаде на лицето й характерните черти на жените от Разложко. Преди дни агенти на ДАНС открили скандалната творба в частна галерия в София, недалеч от Президентството. Ужас! Нечувано! Саботаж! Името на собственика и цената, която е платил за бюста, се пазят в тайна. Сезирана е и прокуратурата за уронване престижа на държавния глава и семейството му. Ха така!
Това е само един почти (не)възможен сюжет. Не е за хора без въображение и със слаби сърца. Не е за България въобще. Реалностите у нас, както обикновено, са по-други. Не Рашидов, а Петко Сертов е подал оставка. И не като културен министър, а като шеф на ДАНС. Не, не бил подал оставка, отвръщат запознати източници. Всъщност знае ли някой с каква степента на значимост е тази новина? Подал или не подал оставка – каква е драмата. Сертов преди време заяви: „ДАНС е тигър, който хапе”. Днес този израз се разчита като: „Който плаща, той поръчва музиката”.
И така - какво ще стане с Държавната агенция „Национална сигурност”. Този въпрос не е без значение.
В желанието си да се еманципира, политически и житейски, преди две години премиерът Станишев създаде ДАНС и благосклонно прие сравнението на новата структура с ФБР (Федералното бюро за разследване на САЩ). Звучеше готино и модерно, а и трябваше да се хареса на партньорите. Ето, мерим се по вас, подсказваше хитрата му усмивка. Услужливи медии и до днес използват понятието „българското ФБР”, въпреки, че са наясно, че е невярно, а за американците - и обидно.
С действията си ДАНС по-скоро заприлича на едни служби от миналото, прочули се не със защитата на обществото, а със страха, който насаждат у хората.
Да вземем Гестапо от времето на Третия райх.
Гестапо (Gestapo, съкратено от Geheime Staatspolizei) е тайната държавна полиция на Третия райх. Тя била призвана да се бори с инакомислещите, недоволните и противниците на нацисткия режим. Следяла за изказванията на държавните чиновници, разчитала на агенти и доносници, които донасяли за свои колеги.
От 27 септември 1939 г. до краха на Третия райх Гестапо се управлявала от Хенрих Мюлер. Службата разполагала с 1500 сътрудника. В нея действали пет основни отдела. Те се борели с противниците на нацизма и инакомислещите.
Имало и сектор „Окончателни решения”. Един от най-използваните методи на работа били превантивните беседи и арести на отклонилите се от правата линия. Бизнесмени били проследявани и подслушвани, а след това изнудвани. Колко познато, а? Собствениците и издателите на медии също били периодично профилактирани. Резултатът бил възторжени репортажи за величието на нацисткото управление и безпогрешността на фашистките министри.
Случайно или не, през 1954 година в СССР се създава КГБ (Комитет государственной безопасности СССР), който копира много от задачите и начините на действие на Гестапо.
Неговото Четвърто главно управление досущ наподобява отдел ІV на фашистката политическа полиция – борба с антисъветски организации, националисти и враждебни на властта елементи. Макар да не изпраща така масово като предшественика си НКВД хора в лагерите, КГБ преследва яростно всички, които не прегръщат с възторг идеите на социализма.
Същата формула се възприема и от българските служби след 9 септември 1944 г. и особено след Априлския пленум през 1956 г. В моменти, когато у нас положението е изглеждало нестабилно, на помощ са идвали съветските съветници от КГБ. Ген. Судоплатов, който е отговарял за политическата милиция в НКВД, а по-късно става шеф и в КГБ, при посещенията си в София давал указания как да се „работи” с неудобните елементи. Тук той изобретява „събеседването на четири очи”, което дава „невиждан” резултат. Само за месец в София са привикани на „събеседване” над 4000 „нездрави елементи” и обработени надлежно.
Двайсет години по-късно ДАНС сякаш възроди позабравените „традиции” в „работата” с инакомислещите. Призвана уж да бори престъпността по високите етажи и да следи за терористични заплахи, агенцията всъщност са оказа лост в ръцете на управляващите за дискредитиране, преследване и репресиране на неудобните от различни сфери на обществения, политическия и икономическия живот. Така се върна страхът в обществото от тайните служби. Стигна се дори до реализация на политически проекти, които включват изкуствено създаване и внедряване в политическия живот на субекти, които при нормални обстоятелства не биха се оказали там. През цялото време, като един параван, се използва мита за „българското ФБР”. Шумните акции, екзалтираните отчети и повтарянето на мантрата за борба с корупцията и мафията обаче не успяха да заблудят никой.
Разработките „Лиани”, „Галерия”, скандалите с подслушването на журналисти и политици, както и неясните акции срещу шефката на НАП Мария Мургина, нахлуванията в земеделското министерство и други ведомства, „разследването” на кризата с боклука в София, ареста на кмета на Рибново Ахмед Башев, както и други действия само засилиха съмненията в професионализма и законността на действията на ДАНС. Високите етажи обаче се оказаха табу за ДАНС.
Как е във ФБР.
Най-значимо в Бюрото е Инспекционно управление. То контролира оперативните и спомагателните подразделения. Следи за спазването на законите на САЩ и вътрешните инструкции от служителите, както и харченето на парите от бюджета. Отговаря за дисциплината сред сътрудниците на Бюрото и тяхната професионална пригодност. Извършва вътрешни проверки и разследвания.
Вторият приоритет на ФБР са престъпленията срещу живота, безопасността и свободата на американските граждани. Нещо, което ДАНС така и не се помъчи поне да имитира.
Управление на информационните ресурси пък отговаря за централизиране на информацията, функциониране на техническата инфраструктура. Взаимодейства с останалите структури при събиране и анализиране на информацията. Отговаря за работата с органите на законодателната власт, средствата за масова информация и с цялото общество. Всеки гражданин е наш сътрудник, е мотото на ФБР. Но пък всеки гражданин се чувства защитен от Бюрото.
Дейността на ФБР се контролира от Конгреса на САЩ. Специален отдел следи харченето на всеки долар, без значение дали става дума за секретни операции. Отчетът е публичен. В официалния сайт на Бюрото има информация за дейността му. Актуализира се всеки ден. Нещо непознато за ДАНС.
Зад Държавна агенция "Национална сигурност" стояха огромни очаквания на обществото за повече сигурност, по-малко престъпност и корупция. Такива бяха обещанията на предишната власт. Оказа се обаче, че ДАНС е втори силов център в държавата. Начин Сергей Станишев да се противопостави на бившия вътрешен министър Румен Петков. Колкото и да се отрича това, то е очевидно. Реализиран бе един политически нагон, а не дори опит за реформа. Премиерът просто се опита да преодолее комплексите си от силовака съпартиец Петков.
На Станишев му хареса да притежава репресивна играчка и я насочи с дистанционното – Сертов и съветници – срещу опонентите си. Опасна игра, която не донесе нищо добро. Но пък предизвика асоциациите със службите на Третия райх и СССР, както и на някои български от времето на тоталитаризма. Воже би един ден, а може и вече самият Станишев да е разбрал, че е жертва на своя Франкенщайн. Приближените му медии първи ще му го покажат.
Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията твърди, че 10 на сто от служителите в агенцията имат качества да са в нея. Дано да е прав, защото други експерти сочат още по-нисък процент. Истината обаче остава скрита в мъглата на догадките, тъй като ДАНС се конструира и заработи като структура с неограничени правомощия и липса на контрол. И нямаше как да е другояче при политическия инцест между тоталитаризъм и тайни служби...
Та за оставката на Петко Сертов. Има ли такава или няма. Колеги попитали говорителя на ДАНС офицер Зоя Димитрова. Тя отговорила, че не знае такова нещо, но че е имало среща на премиера Бойко Борисов със Сертов. И допълнила, че през последните 6 месеца агенцията свършила толкова неща, колкото МВР не е направило за 20 години. Ами тогава да закрият МВР!
Страхотните успехи, за които говори офицер Димитрова, кой знае защо, обаче, са останали незабелязани от партньорските служби. Иначе как да си обясним отказът на Вашингтон да приеме делегация, водена от Петко Сертов месец преди изборите. Причината може да е само една и тя е обобщена оценка за това, което става в и около ДАНС. Оценка равна на гилотина, отнасяща се в немалка степен за предишното управление като цяло.
Новото управление на страната трябва да си отговори (ако не го е направило вече) на въпроса защо ДАНС прилича повече на отроче на Гестапо, КГБ и ДС, отколкото наподобява ФБР и МИ-5.
Всъщност, ако трябва да сме справедливи, прилики с ФБР има нсе пак. Известни са слуховете, че дългогодишният шеф на Бюрото Джон Едгар Хувър е обичал да се облича в рокли и да се кипри пред огледалото. Пикантни слухове има и за шефове от ДАНС, митниците и кръга около Станишев. С това обаче приликите се изчерпват.
Преди време американският скулптор Даниел Едуардс прави бюст на първата дама на САЩ Мишел Обама. Творбата е наречена „Жертвата на Мишел Обама за Америка” (Michelle Obama’s Makeover for America). Жената е изваяна гола, с повдигната брадичка, която подчертава африканския й произход. В същото време тя е представена и като патриот чрез американското знаме, татуирано над лявата й гърда. Бюстът е изложен в галерия „Лео Кестинга” в НюЙорк.
Творецът Едуардс е жив и здрав до ден днешен и се радва на голяма популярност. Не е привикван „на кафе” в офиса на ФБР, не е преследван, не са му подслушвали телефона, не са го следили, не е обвинен в тероризъм, нито в застрашаване на националната сигурност, а творбите му се купуват като топъл хляб.
За такава пропаст става дума! Само с въображение няма да я прескочим. Трябват и оставки.
Огнян Стефанов
