За да угоди на „политическия брокер” Доган, върхушката на БСП се чуди как да въведе в изборното законодателство някакво подобие на принципа за уседналост, та да заблуди българските гласоподаватели и същевременно да не „пресече” пътя на автобусите от Турция за вота наесен.
Михаил Константинов Старанието, с което БСП се търкаля в краката на Доган, вече е просто неприлично. Вярно е, че хората отчаяно искат да си изкарат един пълен мандат, че да не им излезе име на пълни каръци. Вярно е също, че в политиката без компромиси не може – всъщност, самата политика е изкуство на компромисите. Но между компромис и клякане с повод и без повод все пак има разлика. Интересно е, че това самите симпатизанти на БСП по места го усещат, докато в Политбюро на БСП трайно са загърбили както националния интерес като цяло, така и интереса на своите избиратели. И друг път сме били свидетели на политическа проституция. Но практикуващите я досега все пак показваха, че им е някак неудобно. На сегашните обаче, това толкова им харесва, че даже е неприятно да се гледа. За какво иде реч? След като дружно попречиха (засега!) на задължителния вот, БСП и ДПС са на път да провалят местните избори в т. нар. “смесени” райони, като отново дадат зелена светлина на автобусния туризъм. Дали обаче, българите в Кърджали, Търговище и Разград са съгласни за пореден път от Турция да им избират кметовете и общинските съветници? Ако лидерите на БСП имат някакъв остатъчен акъл би трябвало да им светне, че не могат да си играят повече с търпението на хората. Изглежда някои си мислят, че в Кърджали могат да прилагат правилото “един път стомна за вода, втори път – с две стомни, третия – с три” и така до безкрайност. Или първия път със сто автобуса, втория път – с двеста, третия – с триста. Е, няма да стане. Проблемът е, че автобусният туризъм не само деформира недопустимо местния вот, но и предизвиква обезбългаряване на районите. Така в крайна сметка се застрашава националната сигурност. Която включва и личната сигурност на всеки отделен гражданин: българин, турчин или циганин. За да угодят на Доган, законотворците от БСП се опитват откровено да провалят самата идея на принципа за уседналост. Като на думи са ЗА, а на действия – ПРОТИВ. Според изборните корифеи на 117-летницата, да си “уседнал” някъде значи да имаш или настоящ, или постоянен адрес там. А е известно, че всички, които напуснаха страната през последните 30 години, си имат постоянен адрес тук. Нищо, че повечето от тях я си дойдат веднъж на пет години в родината, я не. Според БСП именно тези хора трябва да избират кметове и общински съветници. С тази предателска политика в БСП се надяват да омилостивят “политическия брокер” Доган (думите за брокера са на Станишев и той до ден днешен не се е отказал от тях). Това е голяма и опасна грешка. В личния живот може и да омилостивиш някого. В политиката обаче, милост няма. Не за пръв път върхушката на БСП се занимава с откровено национално предателство. През 60-те години бащите на днешните бесепейци се опитаха да харижат България на СССР, като я направят 16-та съветска република. И трябва да се благодарим на тогавашния генсек и началник на СССР, покойния Никита Хрушчов, на който му стигна акъла да не си взима беля на главата с някакви балкански съветски републики. За съжаление, подобни наченки на акъл не се забелязват в сегашните действия на Политбюро на БСП. Разумните хора знаят, че не е разумно да притискаш някого в ъгъла без да му оставяш изход. Защото тогава и най-слабият и страхлив доскоро човек скача срещу теб и се бие за живота си. Или за каквото там смята за ценно. Затова, ако има светлина в тунела и ако тя не е от идващия влак, то това са осъзнатите вече действия на местните БСП-структури в Кърджали и в други райони на страната. Които разбраха, че техните началници, в сговор с политическите брокери, са ги натикали в ъгъла. Откъдето няма накъде да отстъпват.
