Има политика за експорт и политика за вътрешна употреба. Това е класика за нова демократична България. Така психиатърът д-р Николай Михайлов, политически анализатор и бивш депутат от десницата, вижда и новата политическа есен.
И ГЕРБ, и БСП играят игра на двуполюсен модел, който може да бъде описан по-прецизно като двуполюсен фарс, водещ до износване на политическия, на партийния материал, отбеляза той в интервю по БНР.
В страната противопоставянето ще продължи със същата ярост, защото и двете страни – и ГЕРБ, и БСП имат потребност от това. Те печелят през острия тон. Сега сюжет на това противопоставяне ще бъде антикорупционният закон и кой да оглави органа, който да провежда политиката. Това е сериозен въпрос, защото при един предполагаем неутралитет на този орган и особено на неговия ръководител, могат да настъпят неприятности за политическите елити.
Привидният консенсус за износ ще продължи, защото България поема отговорности, по които не може да се провали. Там залогът е прекалено голям. Освен това тя ще бъде под строг контрол, нещо като пряко ръководство – ръчно управление е грубата дума. ЕС не може да рискува да връчи председателството на нашия елит, без да го наблюдава от късо разстояние. Така че гаранциите навън са сравнително добри. Вътре – перспективата за остър сблъсък също се очертава достатъчно ясно.
По въпроса за антикорупционния закон и антикорупционния орган БСП е в по-добра позиция, отчита Михайлов, за когото най-добра е позицията на президента. ГЕРБ ще преживява постепенна и неизбежна деградация на своята политическа валидност в страната, прогнозира Николай Михайлов.
Българската политическа игра е паралелна на реалността, тя е независима от събитията на терен. От 1989 година насам сме хроникьори на събития с изключително значение и скандален характер, но това няма съществено отражение върху електоралните групи, върху основните привърженици на основните партии, поясни анализаторът:
Защото те са вероизповедни групи. Ляво – дясно. Сега дясно ГЕРБ, сега ляво БСП, са, така да се каже, собственици на заклети групи гласоподаватели. Подкрепата варира, но едно гарантирано ядро е налице. Това, което става е, че периферни на тези две основни вероизповедни групи политически партии и организации, се появяват, заглъхват и изчезват. Има някаква инертност в българското политическо съзнание. Тези прецеденти като "Цанков камък", "Суджук гейт" и прочее, не могат да ударят дънера на една партия, която е органично разположена в българската политически почва. "Суджук гейт" беше анекдот, който дойде и си отиде без всякакво значение за никого.
Публиката ще жадува за справедливост, която иначе на практика в собствения си живот не може да поддържа сама. Ние сме правдолюбци, но сме много слаби да спазваме правила в частния си живот, каза още Михайлов:
Има някакво усещане за това, че България, ако не успее да се реабилитира за ред и закон, е обречена на много бавно, но съвсем сигурно културно и политическо деградиране, което очертава лоша историческа участ за нацията.
Бойко Борисов има специфичен маниер, различен от стила на лидерите на страните от бившия социалистическия лагер, коментира Михайлов в отговор на въпрос за качествата на премиера в областта на външната политика:
Той предпочита късата дистанция, защото тя му се удава – тя е почти епидермална, физиологическа. Той се прегръща, целува, излъчва от късо разстояние своята балканска българска топлота за мъже и жени от отсрещната страна. Това прави някакво впечатление, подкупва и съблазнява. Той разчита на това, защото няма на какво друго да разчита. Това е неговият единствен на разположение инструментариум да въздейства. В това има нещо комично, но в някаква степен и унизително.
