Силно се надявам да са научени уроците от отминалия политически сезон и страстите да са отминали, защото ни чака много сериозна есен, в която България трябва съдържателно да се подготви за предстоящото председателство. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по БНР.
Логистиката на председателството е второстепенният въпрос и ще се справим добре, изрази увереност Йотова, според която обаче по-тревожният въпрос е за съдържанието: Големи директиви, големи теми в Европейския съюз като "Брекзит", като системата на Дъблин – те наистина ще намерят някакво решение по време на нашето председателство не защото България ги е поставила като приоритети, а защото им идва редът, но въпреки всичко и в рамките на тези теми трябва да бъдем много, много внимателни.
Едновременно с тези текущи теми България трябва да постави и своите теми, подчерта вицепрезидентът: Макар и условно, съм съгласна с трите "К", които бяха изложени от българското правителство като приоритети. Но какво от момента на тяхното обявяване досега е направено по тази тема, много ми е трудно да открия. Защото колкото и да искам, не откривам никакво съдържание в тези три думички, което да бъде предложено от българското правителство. Затова се надявам, че една голяма част от енергията в следващите месеци и в парламента, и в българското общество, ще бъде насочена в тази посока.
Относно мониторинговия механизъм за наблюдение на България и заявките от началото на новия политически сезон за неговото отпадане, Илияна Йотова припомни категоричната си позиция:
Трябва, като държава, да направим всичко възможно да се приключи с механизма за мониторинг. Този мониторинг отдавна е изчерпал своето съдържание и своите лостове за влияние, той е отживелица.
След Лисабонския договор има достатъчно лостове, с които една държава може да бъде наказана за това, че не е правова държава или че не се спазват основните европейски базисни ценности. Както в момента, знаете, има производство и срещу Полша, и срещу Унгария по различни теми. Въпросният мониторинг като че ли се използва повече с политически цели в различните държави-членки тогава, когато трябва да решават свои вътрешни проблеми или когато трябва да посочат с пръст една или друга държава в Европейския съюз.
Дано не правим закони само заради европейските ни партньори и европейските институции, които след това да се окаже, че не работят на наша почва, допълни Йотова по повод обвързването на темата за антикорупционния закон с отпадането на мониторинга. Колкото по-малко политика при обсъждането на антикорупционния закон, толкова по-добре, изтъкна Илияна Йотова. Тя оцени като изключително коректна позицията на президента Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата:
Защото това е мястото, където се предполага, че всяка една институция и всяка една политическа партия, която е представена в Народното събрание, ще каже ясно и категорично своето мнение по въпроса и няма да политиканства излишно. Защото като че ли имам усещането, че акцентът се премести от това как ще работи следващият закон и какъв ще бъде неговият ефект, какви резултати ще даде, а кой ще води "бащина дружина".
Дискусията в Народното събрание не е достатъчна, защото това е закон, който засяга всеки и трябва да гарантира справедливост в българското общество, смята Илияна Йотова. Този закон не бива да бъде претупван и набързо приет, смята вицепрезидентът:
Ако сме решили, че ще трябва да се приема бързо, само за да си го закачим като значка на ревера и да кажем пред Европа: "Ето, най-накрая имаме закона, който вие искате", без да се даде възможност за една наистина широка дискусия и експертен анализ, това ще бъде много голяма грешка, защото вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи.
Йотова даде пример с европейски практики за закон-тренажор, чрез който се отиграват различни ситуации, за да се види дали работи, и допълни, че такъв трябва да бъде и подходът към антикорупцзионния закон:
Да се изслушат всички страни и да се намери най-доброто решение, така че да не се обезсмисля работата на част от институциите в съдебната система, а и да не се раждат и нови органи, които след това самите ние да кажем: "Ау, защото го направихме така? Ето, той се занимава повече с политика, отколкото с реална борба с корупцията по високите етажи на властта". Много внимателно трябва да се пипа тук.
Малко съм озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на посещението му в България относно Шенген, посочи още Илияна Йотова:
Той не даде еднозначната си подкрепа за Шенген, а каза, че България трябва да участва тепърва в променящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е тайна, че Шенген от няколко години не работи във вида, в който е измислен, тоест от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица държави затвориха частично границите си, има гранични проверки. Така че, да, редно е да се променя Шенген, но като че ли хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава все повече.
Дори Българското председателство (което е абсолютен нонсенс според мен), не поставя сред своите приоритети темата за Шенген, отбеляза още вицепрезидентът.
Цялото интервю а Даниела Големинова с вицепрезидента Илияна Йотова с останалите акценти слушайте в звуковия файл.
