Под разни несъществени предлози президентът Радев, подобно на своя несъществен, комичен предшественик Плевнелиев, отказва засега да се промени името на най- високия български връх.
Идеята е да бъде именуван Свети Иван Рилски, на най- великия български светец, като се премахне турското име Мусала, което означава „Слава на Алаха” или нещо като крясъка „Аллах Акбар!” / Аллах е велик/, с което днес ислямските терористи тревожат нашата Европа.
Това е срамно и обидно за нас, българите и за нашата древна страна. Всички български топоними / имена на местности, населени места, върхове/ в заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско робство, осакатило ни в много отношения, са още налице. В страната ни има голям брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ баир, Аязмото, Хаинбоаз, Бакаджика, Хисарлъка, Бузлуджа, Делиормана... Турците и днес наричат България – Булгаристан, а на Русе и Пловдив казват Русчук и Филибе.
Повечето от европейските държави, особено тези от Източна и Централна Европа са били под нечие чуждо робство. Но в нито една от тях няма да срещнете топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се държава не би го допуснала. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау, нито Любляна днес се казва Лайбах, нито Братислава е Пресбург или пък Карлови вари – Карлсбад. А защо нашият хубав древен град Вишеград трябва носи грозното, напомнящо за зверствата през робството име Кърджали? Защо един древен християнски манастир край Варна, все още се казва Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И защо тя не си каже думата и за Мусала? Примерите са много. Срамно е, че се случва това. И трябва да го решим ние, българите, а не само един човек, макар и сега президент.
Огнян Стамболиев
