НОВИНИ

На 7 септември правната комисия на Парламента ще изслуша 11 членове за следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). От неговия състав ще зависи един от най-важните въпроси – какво ще става със съдебната власт, тоест – изобщо с бъдещето на България.

Преди ваканцията ВСС произведе грандиозни скандали, които показаха зависимости между прокуратурата, останалите власти и бизнеса. Достатъчно е да си припомним само ЦУМ-гейт, който показа грозната картина на задкулисието. Но още по-наглото беше, че мнозинството във ВСС (наричано „мнозинството на Цацаров“) отказа да бъде разгледан случаят и пленумът бе бойкотиран под личното ръководство на главния прокурор.

Мандатът на ВСС е 5-годишен, така че новият съвет ще избира и следващия главен прокурор, тъй като 7-годишният мандат на Сотир Цацаров изтича след две години.

В своите концепции почти всичките 18 кандидати се обявяват за независимост и прозрачност в работата на ВСС, откриване към обществото като начин за повишаване авторитета на институцията, както и изобщо на съдебната власт. Общи приказки, тъй като 11-членната парламентарна квота е колкото тая на  магистратите – съдебна и прокурорска, посочва "Трансмедия".

В свое обръщение Съюзът на съдиите в България (ССБ) казва, че възлагат „големи надежди на народните избраници при предстоящия избор от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да влязат почтени и достойни професионалисти“.

„Имената на кандидатите вече са известни, както и имената на народните представители, които ги предлагат. За нас като професионална организация е важно да научим как точно народните представители са избрали своите кандидати сред хилядите юристи в страната с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества. Прозрачността на процеса по номиниране е важен и за самите кандидати. Много от тях са действащи съдии и прокурори. Номинацията им обективно трябва да се основава на високи качества, а не на партийни пристрастия“, се казва още в обръщението на ССБ.

А как ще се избегнат тези партийни пристрастия? Публичното изслушване на кандидатите е предвидено да се осъществи само пред Комисията по правни въпроси, докато в пленарната зала на Народното събрание депутатите ще трябва да вземат решение само въз основа на доклада на комисията и представянето на кандидатите от вносителите.

Въпреки заявките на някои от парламентарно представените политически сили, направени дори и в предизборните им програми, че номинирането на кандидати от квотата на Народното събрание ще стане след консултации с професионалните магистратски организации, мнението примерно на ССБ не е търсено нито за отделни кандидати, нито принципно за профила, за сбора от качества, на които трябва да отговаря всеки кандидат.

Не е трудно да се досетим защо. Срещу Съюза на съдиите не спира да се води остра негативна кампания в медиите на депутата от ДПС Пеевски и от прокуратурата. Така че „партийните пристрастия“ не само че не се крият, те се развяват публично.

Остава единствената възможност самите членове на висшия съдебен орган да се еманципират от партиите, които ги издигат. Понякога и това се е случвало.

Кои са кандидатите?

От ГЕРБ:

Боян Магдалинчев, зам.-председателя на Върховния административен съд (ВАС) . Той е на 62 години. Започва кариерата си като юрисконсулт в горско-стопански комбинат в Благоевград, а след това е последователно съдия в Разлог, Гоце Делчев и Върховния административен съд (ВАС). От 1998 до 2003 г. е член на ВСС от парламентарната квота (номинация на коалицията Народен съюз). През 2004 г. става председател на Четвърто отделение на ВАС. От 2010 до 2012 г. е редови съдия там, а през 2012 г. сегашният председател Георги Колев го прави свой заместник и ръководител на Втора колегия. Името на Магдалинчев се свързва със скандали през годините както във ВСС, така и във ВАС. Той беше обвинен от съдии в намеса в определянето на петчленните състави по ключови дела, като например за концесията в Банско, за уволнението на бившия член на ВСС Камен Ситнилски, дисциплинарното производство срещу бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и др.

Вероника Имова, дългогодишен съдия от Върховния касационен съд (ВКС) . Започва кариерата си в Софийския районен съд, за кратко е съдия в Софийския градски съд, след това става зам.-председател на районния съд, а впоследствие се издига във ВКС. През септември 2016 г. тя беше избрана от пленума на ВКС за член на Комисията по атестациите и конкурсите заедно с колежката си Цветинка Пашкунова.

Мирослав Джеров е син на Александър Джеров (председател на законодателната комисия във Великото народно събрание, а след това народен представител в три поредни Народни събрания). Джеров-младши е адвокат в Софийската адвокатска колегия, като практикува в областта на гражданското и търговското право. Той е номинация на бившия агент на ДС и конституционен съдия Георги Марков, депутат от т.нар. гражданска квота на ГЕРБ.

Гергана Мутафова е зам.-председател на казионната Асоциация на прокурорите, беше кандидат за член на ВСС от прокурорската квота, но не събра доверието на колегите си. Завършила е право в Софийския университет. Започва кариерата си като прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, след което става началник на прокуратурата в Асеновград, а през последните седем години е шеф на районната прокуратура в Пловдив.

Калина Чапкънова-Кючукова е окръжен прокурор на Бургас. Завършила е право в Бургаския свободен университет. Работи като прокурор и зам. административен ръководител в Районна прокуратура – Бургас. До 2006 г. е прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, до 2009 г. е зам.-ръководител, а от края на същата година става началник на структурата. Калина Чапкънова наблюдава разследването за атентата в Сарафово.

БСП

Партията обяви общо шестима души, сред които четирима съдии и двама прокурори. Нинова посочи, че кандидатите не трябва да са „страна в споровете, които се развиват в съдебната система“.

Диана Хитова е граждански съдия от трето гражданско отделение на ВКС. Номинацията й не трябва да е изненада, доколкото тя е била и депутат от парламентарната група на БСП в 40-то Народно събрание, след което е избрана за член на Комисията за защита на конкуренцията. Хитова е започнала юридическата си кариера първоначално като съдия през 1979 г., после като адвокат и синдик до 2007 г., минала през политическата кариера в парламента и КЗК, после пак в адвокатурата, а от 2012 г. е съдия във ВКС.

Марина Михайлова има 35 години стаж като юрист, от които 27 – в съдбната система, където е започнала като съдия в районен съд Ботевград през 1990 г. Във ВАС е съдия от създаването му през 1997 г., в момента е председател на състав с ранг председател на отделение. Има докторска степен по право след защитена дисертация във Варненския свободен университет на тема съдебен контрол по закона за конфликт на интереси. В колегията съдия Марина Михайлова се ползва с име на добър професионалист.

Даниела Марчева има 21 години юридически стаж, от които 16 като съдия последователно в Софийския районен съд, Софийския градски съд, а от 2012 г. е командирована в Софийския апелативен съд. Правораздава по граждански дела.

Драгомир Кояджиков завършва право в Бургаския свободен университет. От 1999  работи като следовател в Русе, а след това става съдия в районния съд в Русе. През 2006 г. се мести в Софийски районен съд, където остава до 2011 г., когато е повишен в Апелативния специализиран наказателен съд

Прокурор Светла Бошнакова завършва право в СУ. Работи като съдия в Районен съд Кюстендил, а след това година и половина правораздава в Окръжен съд – Кюстендил. През 2005 г. напуска съда и става прокурор, като първо работи в Окръжна прокуратура – Кюстендил, а после от 1998 до 2002 е в Софийската апелативна прокуратура. След това е повишена във Върховната административна прокуратура, където е остава до 2012 г. Светла Бошнакова за втори път е номинирана в парламента от БСП за изборна длъжност в управлението на съдебната система. През декември 2011 г. тя бе номинирана, а после и избрана за инспектор в Инспектората към ВСС, в неговия втори състав. След края на мандата през 2015 г. тя се върна на работа във ВКП.

Маринела Тотева е завършила право в ЮЗУ – Благоевград. През 2000 г. започва работа в Софийската районна прокуратура, където работи до 2005 г., след като е повишена в Окръжна прокуратура – София. След конкурс през 2012 г. е назначена във Върховната административна прокуратура.

ДПС

Стефан Гроздев завършва право в Софийския университет и влиза в съдебната система през 1988 г. като стажант-съдия в СГС. През 1991 г. е избран за член на ЦИК. През 1994 г. е зам.-председател на СРС, а от 1996 до 1999 г. е съдия в СГС. За кратко е и.д. зам.-председател на градския съд, а от 1999 г. е в Софийския апелативен съд. От 2002 до 2014 г. е зам.-председател на апелативния съд. През 2014 г. след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров Гроздев става и.д. председател на съда. Пост, който заема до юли 2016 г., когато е избран титуляр и Гроздев отново се връща на зам.-председателското място.

Името на Гроздев е свързано със спорни произнасяния в полза на интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски. В продължение на години той председателстваше единствения съдебен състав, който гледаше на втора инстанции делата за несъстоятелност.

Над две години беше и изпълняващ длъжността председател, след като съдебният съвет не успя няколко пъти да проведе избор, след отстраняването на бившия председател Веселин Пенгезов. Гроздев се яви на втората от общо седем процедури, но не успя да събере достатъчно гласове и да оглави ключовата съдебна инстанция. Името на Гроздев се свързва с ДПС. При издигането на кандидатурата му „Капитал“ писа, че той се свързва с произнасяния в полза на движението и Делян Пеевски.

Пламена Апостолова е номинирана за прокурорската колегия. Магистрати я определят до близка до ДПС и бившия шеф на следствието Ангел Александров. От лятото на 2016 г. тя е и.д. ръководител на столичното следствие – пост, който до март 2015 г. се заемаше от друг важен за ДПС магистрат – Петьо Петров.

Тя е завършила право в СУ през 1993 г., а от следващата година става следовател. Работи в столичното следствие до 2002 г., когато е повишена в Националната следствена служба. През 2014 г. оглавява стопанския отдел на Националната следствена служба, а през юли 2016 г. е командирована като и.д. директор на столичното следствие.

Тя разследваше делото „Фронтиер“, по което свидетелства срещу колежката си Татяна Шарланджиева, че е разпънала „чадър“ над шефа на консултантската фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев, за да го избави от разследване за пране на пари. Именно с Шарланджиева преди това Апостолова водеше разследването срещу бившия шеф на „Топлофикация“ Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото.

„Воля“

Владислав Томов, прокурора от Районна прокуратура – Варна. Той завършва право в ЮЗУ – Благоевград, работи като юрисконсулт в НЕК, а през 2001 г. е назначен за прокурор в Районна прокуратура – Варна, където се води по щат и до днес. От 2009 до 2012 г. е командирован в Окръжна прокуратура – Варна. Номинацията на Томов от Марешки повдига интересен етичен въпрос, доколкото лидерът на „Воля“ е подсъдим по обвинение, разследвано и поддържано именно в структурата, в която номинираният работи.

Ангелинка Николова е съдия с над 25 години стаж в Районния и Окръжния съд в Търговище, в момента е адвокат в адвокатската колегия на областния град.

Най-голямо място в концепцията си Николова е отделила на кадровата политика на съдебния съвет. Тя посочва, че безпринципните решения на сегашния състав са уронили сериозно престижа на съдебната власт.

„Ако всеки един член на ВСС изложи публично, открито и ясно мотивите си „за“ или „против“ един кандидат, ще се постигне нужният баланс с обсъжданията и разумът ще надделее при вземането на решенията. Тогава всякакви съмнения за корупция и политическо влияние ще отпаднат“, смята кандидатката.

Най-впечатляваща е имуществената декларация на Ангелинка Николова. Семейството притежава в Търговище 5 апартамента, единият е дарение, два офиса, четири гаража, урегулиран парцел с къща. Посочени са още два апартамента с паркоместа във Варна. Декларирани са също две стопански сгради в Антоново и земеделски земи около 120 дка в Търговищко. Имуществото е придобито – без земеделската земя, със спестявания и с кредити. Деклариран е банков кредит на Николова от 120 хил. лв.

Семейството е закупило на лизинг два автомобила – „Шевролет каптива“ /през 2009 г./ и „Хюндай соната“ /2006 г./ съответно за 52 000 и 41 000 лв. И „Мерцедес С 200“ през 2016 г. за 605 лв.

Обединени патриоти

Йордан Стоев е зам. апелативният прокурор на София и е номиниран лично от лидера Волен Сидеров за съдийската квота, въпреки че Стоев е действащ прокурор. Завършил е милиционерското училище в Пазарджик, а после право в Академията на МВР. Влиза в системата на МВР като следовател през 1994 г., но седем години по-късно напуска, за да работи за кратко като адвокат. През 2004 г. се връща като зам.-директор на Столичната следствена служба, а две години по-късно е повишен като прокурор в Софийската апелативна прокуратура. През 2011 г. става зам. админстративен ръководител, а от април 2013 до края на годината е и.д. шеф на същата структура, после отново е зам. апелативен прокурор на София до момента. Йордан Стоев беше прокурорът, който потвърди на втора инстанция отказа на прокурор Боряна Бецова да образува досъдебно производство по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски – за организирана престъпна група, съвместно с Цветан Василев и Николай Бареков, за разминаване между декларираното и фактическото имотно състояние на депутата от ДПС Делян Пеевски, за големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ, и т.н.

Боян Новански, е адвокат в София. Той стана известен преди десетина години, когато беше защитник по делото срещу собственика на торент сайта „Арена“ Елиан Гешев. Боян Новански е участвал в две фирми – „Браво мюзик“ и „Уеб медиа“. Към предложението за адвокат Новански има писмена препоръка, подписана от 13 съдии, адвокати, частни съдебни изпълнители и нотариус. Сред тях са бившият зам.-директор на Националната следствена служба Свилен Тормаков, който е адвокат, и.д. председателят на Софийския районен съд Стефан Милев, съдията от Софийския градски съд Петър Гунчев и др.

Според източници на „Капитал“ от прокуратурата Новански е близък до бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора Петьо Еврото. През 2006 г. в имотния регистър е вписано, че Петров му дарява имот край Созопол. Сега той не фигурира в имотната му декларация.

Мандатът на този съдебен съвет изтича на 3 октомври. Той се състои от 25 членове – като т.нар. трима големи са членове по право. Това са председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор. ВСС е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. Техните 11 представители вече бяха избрани с пряко гласуване.