През 1989 година почти 9 милиона души живееха в България. Сега, те са малко над 7 милиона. Това се казва в репортаж на Би Би Би озаглавен „Защо се срива българското население?“
До 2050 година се очаква населението да падне под 5,5 милиона души. А до края на века то може да стане половината от сегашното. "В провинция Перник направих рядко откритие, разказва авторката. Това не е традиционната бродирана вълнена носия на Стоян Евтимов, която го прави необичаен, а фактът, че този мъж на около 39 живее на село. "Всички мои приятели, които съм израснал тук, отдавна са напуснали", казва той.
Подобно на много млади българи, те са се преместили в градовете в търсене на работа. Стоян смята, че е щастлив да има работа в планинското село Пещера, водейки фолклорната група и организирайки ежегоден музикален фестивал в опит да съживи традиционния брак и селото. Въпреки това, той намира живота в селото за безперспективен. "Невъзможно е да се намери някой, който да се ожени тук, в селото, или в селата наоколо, просто защото няма млади хора. Единствената възможност да намеря някого е в града. Би било много тъжно и трудно да напусна селото, но в определен момент ще трябва да го направя", признава той.
Българските села губят населението си от десетилетия. След падането на комунизма през 1989 година и разпадането на колективните стопанства тази тенденция за обезлюдяване на селата и преместване в градовете се изостри. Освен това много хора продължават да търсят работа в чужбина. Има и още един фактор за намаляващото население на България - отчасти защото много млади възрастни са напуснали страната, раждаемостта е ниска. „Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди 10 години“, припомня си магазинерката Стефка, чиито двама сина са се преместили в града. Малкото момиче и майка й сега живеят в Кипър, добавя тя. Огромното мнозинство от хората, които Стефка обслужва, са на възраст над 60 години. Рафтовете са слабо заредени, казва тя, защото няма много клиенти и тя се притеснява, че магазинът ще трябва да се затвори.
В другите планински села магазините и училищата са затворени, спряна са и автобусните услуги. "Това село имаше около 600 души", казва 70-годишният Боян, живеещ в Калотинци. "Сега сме на 13. Някои са в гробището, а останалите са в градовете." В село Смиров дол Станка Петрова - баба Станка за онези, които я познават - седи под дървото на завой по планинския път и търпеливо чака мобилния магазин, който обслужва района. "Аз съм родена в това село и си спомням, когато то беше наистина пълно с хора, беше толкова забавен и хубав животът, млади хора, стари хора", казва тя, обяснявайки, че хората се събираха и се наслаждаваха на традиционните танци.
"Сега в селото няма никой и подобно нещо изобщо не може да се случи. На тази улица, например, откъдето дойдох, в миналото имаше много хора в къщите, а сега на нея живея само аз", казва тя. Правителството въвежда редица мерки, за да се опита да се справи с обезлюдяването чрез стимулиране на раждаемостта: предлага помощ за разходите по лечение на раждаемостта, грижа за децата и кредити, продължава журналистката.
Насърчава също етническите българи, които живеят в чужбина, да се завърнат в страната. Но не желае да привлича други лица. "България няма нужда от необразовани бежанци", казва вицепремиерът Валери Симеонов, лидер на антиимигрантската партия "Обединените патриоти", която е част от коалиционното правителство. Българското общество няма да приеме и образовани и квалифицирани мигранти, добавя още Симеонов. "Те имат различна култура, различна религия, дори различни навици в ежедневието си. И благодаря на Бога, че България засега е една от най-добре защитените страни от мигрантския наплив в Европа", каза вицепремиерът.
Той имаше пред вид вдигнатата ограда по границата с Турция, която обезкуражи мигрантите да влязат в страната. Българското правителство не вижда миграцията като възможно решение на проблема с намаляващото население на страната. Макар то да е пълно с идеи за увеличаване броя на родените български бебета, усещането в селските райони е, че политиците говорят, но не действат. Преди да напусна планините, журналистката отново се натъква на Боян от село Калотинци, което се е стопило от 600 на 13 жители: "Ние сме изоставени. Изоставени от всички - от управляващи и от Бога. Политиците няма да направят нищо за нас, просто се интересуват от собствените си интереси, те не се интересуват от хората, особено от старите хора в селата, дори не се интересуват от младите хора, защото младите хора са в чужбина. Така че политиците изобщо не се интересуват и българската държава изчезва", казва той, цитира БГНЕС.
