Навлизането на радикалния ислям в ромските махали и гета е дългосрочно предизвикателство пред българската национална сигурност и пред потенциала на българското общество да интегрира ромското население в системата на образование, в пазара на труда и в гражданската общност на българската нация. Това написа във Фейсбук политологът Огнян Минчев.
Колкото са трудни тези задачи - те стават трудни до невъзможност за осъществяване при превземането и капсулирането на ромските общности под режима на радикалния ислям. Безотговорността на българската държава и българското общество към този проблем от ключово значение за бъдещето ни е непростима.
В началото на 90-те години в България дойдоха мисии на протестантски църкви, които проведха изключително успешни кампании за евангелизиране на български ромски общности. Бяха обучени пастори сред българските роми, които и до ден-днешен успешно осъществяват своята дейност на духовни пастири. Евангелизацията на ромите промени и техния бит, и навиците им за общностен живот. Положителното въздействие върху ромите на процеса на евангелизация бе очевидно и много силно. Направихме ли ние нещо този процес да продължи, след като мисиите на чуждестранни протестантски църкви приключиха и мисионерите се завърнаха в своите страни? Не, нищо не направихме. Някой би попитал - а защо протестантски църкви, защо не БПЦ?
Не мога да отговоря на този въпрос - той може да бъде отправен към Синода на БПЦ. Но успехът на протестантите е впечатляващ и предполага подкрепа за техните църкви да продължат процеса на евангелизация сред ромските общности. Известно е, че тези общности са разнородни и някои от тях са латентно мюсюлмански от много векове насам. Мюсюлмански, но инертно, латентно, по обща представа за произход. Днес сред тях и сред други ромски общности, които са християнски, върлува радикалния ислям. Ако държавата не може да направи нищо, независими обществени инициативи могат да подпомогнат протестантските църкви в тяхната дейност. От това всички ние бихме имали огромна полза.
