Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ: – Какво представлява „притискащата дипломация“? Кисинджър отговорил: – О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример.
Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България. -Какво? Как може да стане такова нещо? – Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам. – Искате ли да се ожените за американска еврейка? Той объркано отговаря: – У нас тук е пълно с момичета. Аз продължавам: – Да, но тя е дъщеря на милиардер! Младежът се почесва по главата и казва: – Е, това променя нещата… Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам: – Искате ли да имате за президент на банката българско селянче? – Фу, – отговарят от банката. – А ако той е бъдещия зет на Рокфелер? – Е, това разбира се променя нещата… Отивам при Рокфелер и му казвам: – Искате ли за зет български селянин? А той възмутено: – Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти! Казвам му: – Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка! Рокфелер се замисля и клати глава: – О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка! Сюзи недоволно мърмори: – Ох, все финансисти, скучни и неприятни. Но аз й казвам: – Да, но той е едно здраво и яко българско момче! А тя с възторг: – О-о-о! Това променя нещата…
Прочетох този виц днес в блога на един известен журналист и се плеснах по главата. Казах си: „Защо не знаех този виц по-рано, за да отговоря на въпроса на един млад германски професор по нова история. Беше ме попитал през лятото: „Имате ли отговор на загадката защо и Ангела Меркел, и Виктор Орбан, и Дейвид Камерън, и Жан-Клод Юнкер, а сега и Макрон – и който се сетите от обитателите на Брюксел се отнасят с такава нежна толерантност към Бойко Борисов? Прегръщат се, целуват се, тупат се по рамене. Нали всички те са наясно за корупцията в страната, за разгула и репресиите на прокуратурата, за триумфа на модела „Пеевски“, за разгрома на банката КТБ, за монопола на ГЕРБ върху обществените поръчки, за погазената свобода на словото, за нереформираното правосъдие, за всички фактори които правят от вашата някога хубава страна оставач в Европейския съюз?“
И аз на свой ред отвърнах: „Г-н професоре, вие ми кажете. Нали сте специалист по най-нова история- от Третия райх до Сталинизма. Борисов в прегръдките на Меркел е мистерия. Дали обаче става дума само за циничен интерес от типа: „Кучи син, но е нашият кучи син“. Или за някаква форма на манипулация… Не мога да кажа. Но европейското равнодушие към пропадането на България в корупционната пропаст е отчайващо“. Сега еврейският анекдот за „притискащата дипломация“ ми отвори очите. Къде на шега, къде на истина… той перфектно описва легендирането на политическия примитив като първичен мъжкар, като геополитическо жиголо, което възбужда пресъхващата утроба на европейската пресметливост и стерилност. И понеже нагонът за секс и нагонът за власт често съвпадат, Борисов ги олицетворява под маската на сваляч и тарикат. И номерата му минават, понеже зад своята благовъзпитана стерилност Европа упражнява невъздържан бюрократичен и бюджетен разврат. Докато Брюксел се забавлява, ние ще сме насаме с Тримата шишковци. Това е положението. От нас зависи да разсечем възела на „притискащата дипломация“. Защото в крайна сметка най-притиснатите сме ние.
Авторски коментар на Люба Кулезич в предаването "Честно казано"
