Бащата на отвлечения Адриан – Тони Златков каза, че колкото и странно да звучи, е благодарен на похитителите, че са се държали добре със сина му Адриан. Каза още, че е водил преговорите с тях конструктивно. Предал откупа и те пуснали младия мъж на пътя към Панчарево. Семейството има право: загуби пари, но пак е в пълен състав...
Не трябваше ли всички да благодарим на МВР, прокуратурата и службите за разкриването на едно толкова тежко престъпление? Не беше ли редно да разкрият и ударят извършителите? Нали все повтарят да ги търсим при всеки възникнал проблем и да не предприемаме самоинициативи, защото ще завършат фатално. Борбата с престъпниците трябвало да се води от експерти и професионалсти.
Във филмте и книгите наистна е така. Дори и в живота на други страни е така. Но у нас...
Българският лов на бандити има особености. Стане ли нещо лошо, първо излизат някакви лица и почват да ни обработват с декларации, как служителите и прокурорите работели денонощно. Чак след това се тръгва „по горещи следи” – може и с комисар Рекс... (Да не забравяме пържолки за кученцето...) Докато ние спим или си гледаме кефа, доблестните служители на закона се опитват да разберат, кой им дърпа кокала от устата. Правилно сте разбрали – за кокал става дума, защото има и ченгета в този бизнес.
Отвличането на Адриан се характеризира с няколко новости в българския почин за рекетиране чрез жертва.
1. За първи път близките на похитеното лице отказват да ползват услугите на МВР с неговите служби. Което е тотално недоверие към правоохранителните органи.
2. Отношенията престъпници – жертви се уреждат директно. МВР и прокуратурата са изключени от процеса.
3. 13 дни МВР и работещите по случая не успяха да открият или свържат нито едно обстоятелство с групата, извършила дръзкото престъпление.
4. Става все по-ясно, че гражданите не могат да разчитат на правоохранителните органи. Това налага да разрешават проблемите си, включително с организираната престъпност, сами.
Дори само този извод е достатъчен мнистърът на вътрешните работи и главнят секретар да подадат оставка. В случая дори не става въпрос за морална постъпка, а за оттегляне в името на това в МВР да отидат по-поготвени и можещи хора. За чест достойнство да не говорим. Държавата губи поредната битка с престъпността, а сигурността на гражданите е силно застрашена.
Малоумните експерименти с участието на армейски части в издирването на престъпници по горите само засилват усещането за пълна безпомощност на институциите.
Ченгетата със сигурност ще разпитат похитения Адриан кое как е било. Него, защото нямат задържани заподозрени извършиители, организатори или подбудители. Ще го връщат отново и отново към преживяното и ще му внушават едва ли не, че сам си е виновен за връхлетялото го зло. И родителите ще разпитват, и с тях ще се държат по същия начин. Защото те това могат – да внушават вина. А и жертвите са беззащитни. НАП от своя страна ще настоява да се плати данък върху дадения откуп (така стана с отвлечения бизнесмен Киро Киров). Пак НАП, както и ДАНС, финансово министерство и пр. ще подложат бизнеса на бащата на жестоки проверки с аргумента, че търсят следи и връзки с евентуалните похитители. Пунта Мара... Действята им ще бъдат много повече рекет, отколкото загриженост. А и имат да си връщат, защото бяха уличени в некадърност публично.
Състоянието на МВР и службите е трагично: хаос и демотивация. Кадровата политика отдавна е сведена до търговия и договорки под масата. Повечето началнически позиции се заемат от необразовани лица със съмнителни дпломи.
Стотици служители с образование и опит са изхвърлени от системата. В това отношение „заслугите” на Бойко Борисов и Цветан Цветанов наистина са колосални. В белите държави подобно нещо се квалифицира като престъпление към нацията. Прибавете Пеевски и кръгът от Библиотекарския и картината ще ви се озъби с цялата си свинска реалност.
Затова не очаквайте промяна в сектор „Сигурност”. Там реформите са забранени досущ като в прокуратурата. Ще продължат хвалбите за „денонощна работа”, ще ни пробутват манипулирани статистики, ще говорят за стабилност, терористични заплахи, полицаи във всяко село и пр. Те ще говорят, а ние няма да им вярваме. На тях обаче не им дреме, защото не са зависими от нас, както би трябвало да е, а от партийни гаулайтери и мафиотски босове.
Престъпления има навсякъде. В нормалните държави обаче се води истинска война с извършителите. Защото правата на всеки гражданин са приоритет. Тук приоритет е кухата „стабилност в държавата”. И резултатите се вждат.
Да благодарим още веднъж на похитителите, че пуснаха Адриан. Да благодарим и на семейството, че все пак дава информация на медиите за хода на събитията.
Да благодарим най-вече на премиера Бойко Борисов, който създаде условия и най-тежките престъпления да завършват щастливо... когато си платиш...
Поуката: Удари ли ви престъпността – плащайте веднага. Дано да имате възможност. Ще си спестите много сълзи, нерви и неприятности.
Рекет даден – рекет приет. Отнася се за всички – най-вече за бизнеса.
Д-р Димитър Попкутуев
