Ангелина Митова е ръководител на спецзвеното за борба със злоупотреби с европейските фондове. Тя е в звеното от създаването му през есента на миналата година, а две години по-рано беше назначена във Върховната касационна прокуратура. Преди това Митова беше зам.-шеф на окръжната прокуратура в Пазарджик, а повече от десет години е ръководила обвинението в Панагюрище.
-Г-жо Митова, до този момент бяхте в спецзвеното за борба със злоупотребите с европейски фондове, сега се наложи да го оглавите. Това е една важна за държавата борба. Можем ли да постигнем добри резултати?
Надявам се да постигнем добри резултати с колегите от спецзвеното, което се оглавява от отдел 8-ми на ВКП извършваме разследвания по всички предприсъединителни програми, които са финансирани от европейската комисия. Обема на работа е голям, но колегите работят с ентусиазъм по тази сложна материя. Необходимо е да се познава законодателната база в европейската комисия, както и да се знае прекрасно нашето законодателство не само от прокурорите, но и от разследващите полицаи, които са един стеснен кръг от хора в звеното ни. Добрите резултати са внасянето на повече обвинителни актове и даването на повече лица на съд. Само за последния месец са внесени 10 обвинителни акта, които са атестат за добрата работа на прокурорите. Откакто съществува звеното (6 октомври 2008 г) общия им брой е 44.
-Интересен е въпроса само в България ли ги има тези злоупотреби или навсякъде? При нас те по-голям брой ли са?
Не мисля, че е само в България, навсякъде, където са използвани тези еврофондове е имало подобни злоупотреби. Тъй като ние сме българи и сме в центъра на събитието се говори, че са най-големи като обем, но като последни 2 страни включени в Европейския съюз България и Румъния се разглеждат с най-голям интерес и под лупа, с най-голяма строгост.
-Казахте България и Румъния, ако сравним тези две страни у нас повече злоупотреби ли има?
Да. В докладите на европейските комисии това е като контестация – че по-голям е броя на злоупотребите и нередностите.
-Каква е вашата основна цел? Да достигнете до извършителите и да заведете дела срещу тях или да върнете парите на пострадалите еврофондове?
По принцип работата на прокуратурата е да установява има ли престъпление или не. Ако види такова, тя трябва да повдигне обвинение и да предаде лицето на съд. Във всички случаи, в които има разхищения се предявяват граждански искове, но това е преди всичко от засегнатата агенция, която при нас най-често е САПАРД. В крайна сметка идеята е възстановяване на средствата. Във всички случаи, когато са внесени споразумения в съда са възстановени тези средства. Най-много възстановени средства има по програмата „Леонардо Да Винчи”
-Преди време вашата предшественичка Маргарита Попова каза, че получава много сигнали, в които не се откриват данни за престъпление. Имал ли още подобно нещо и как пресявате сигналите?
Звеното се занимава със всеки сигнал и във всички случаи, когато установим че няма престъпление на лица, а само нарушение, ние съответно се произнасяме с отказ да се образува досъдебно производство, който е мотивиран и обстоен с посочване на констатираното нарушение. Връщаме материала в съответната агенция, откъдето е иззет като вид проект и за тях вече тежи задължението да извършат вече регистрацията на констатираните нередности.
-Нужни ли са промени на работата в спец звеното? И вече въведохте ли нови реформи? Ще правите ли промени за бъдеще?
Не би следвало при наличие на прокурори от цялата страна, под ръководството на конкретни представители на Апелативната прокуратура да се прави нещо по-различно от този работещ модел. Изключително важно е на едно място да бъдат като разследващите, така и прокурорите като наблюдаващи такива. Да се осъществява обмен на информация и на знания.
-Служителите, с които разполагате достатъчни ли са като бройка за постигане на резултати? Не са ли ви нужни още двама трима дознатели да речем?
На този етап не се налага увеличаване броя на разследващите полицаи, но това, което се наблюдава като тенденция е увеличаване броя на преписките, което в един следващ момент ще доведе до нуждата за увеличаване броя на разследващите, а също така и на прокурорите.
-Справят ли се българските контролни органи с работата си? Имате ли изисквания към тях?
Поставихте въпроса, че се подават много сигнали за нередности, но не и за престъпления. Работата на един административен орган към съответната агенция и на съответните контролни органи, е да спазват стриктно задълженията си. Нашата констатация и от последните седмици това, което се развива в България от посещения на представители на Европейската комисия е, че в агенция САПАРД е налице нисък административен капацитет, липса на координация върху вътрешните служби - контролни и чисто административна дейност, за да може да се стигне до установяване на нередността и нейното регистриране. Надявам се да се подобри този капацитет в най-близко време.
-Дела като Людмил Стойков, Асен Друмев и Марио Николов вече вървят и набраха популярност. Ще се повдигат ли нови обвинения? Ще има ли нови „звезди” така да се каже?
Нови звезди! Винаги се очаква да има нови обвиняеми. Нашата работа е свързана не само да разследваме и повдигаме обвинения срещу обикновени бенефициенти по конкретни проекти. Работата която извършваме е не само разследване на проекта, а и дейността на държавните служители при отпускането на съответните проекти. За това има образувани дела срещу длъжностни лица на различни нива в съответните агенции. Предстои изготвянето и внасянето на такива обвинителни актове, но не бих могла да се обвържа нито с време, нито с конкретни имена на този момент.
-Това, че тази дела стават медийни не пречи ли понякога процеса или е от полза според вас?
Не пречи, дотолкова, доколкото следствената тайна успяваме да запазим и не е ясно на медиите срещу кого точно разследваме. Но в момента, когато делото влезне в съда, няма начин как да не се получи тази известност на конкретни обвиняеми.
-И Висшият съдебен съвет прави вече ежемесечни проверки на делата със злоупотреби с европари? Това от полза ли ще е за вас?
Да ВСС прави тези проверки и разглеждане на този вид дела почти от създаването на звеното. Ние изпращаме информация на всеки месец на конкретно число и в крайна сметка това е засилване на контрола от съответната вишестояща нам организация. Вие виждате, че когато има неизпълнение на служебни задължения от прокурори и съдии се предприемат съответните действия. Изключителна важна е тази дейност на ВСС.
-Кои фондове са най-податливи на злоупотреба? Като че ли крадем най-много от САПАРД? На какво се дължи това нещо?
Така излиза. Това е най-голямата програма присъединителна, която дава възможност на по-голям кръг клиенти да бъдат кандидати. По затворени са нещата по програма ФАР и програма ИСПА, където клиенти могат да бъдат общини, министерства и организации. Открита е и програмата „Леонардо Да Винчи” за физически лица, там са констатирани голям брой нарушения, но така или иначе САПАРД като най-открита е най-податлива в момента.
-Намаляват ли или се увеличават злоупотребите по САПАРД? И възможно ли е и тя да стане по-малко открита, за да се предотвратят престъпленията?
Дали ще намаляват или не зависи от това кой ще кандидатства по програмата и какви са неговите намерения, чисти- за да може да се стигне до изграждането на едно модерно стопанство или просто за прибиране на средства, които не би трябвало да му принадлежат.
-Има ли райони в България, където нарушенията са по-чести. Така да се каже местни бизнесмени да са се специализирали в злоупотреби.
Не, нещата са разхвърляни равномерно на цяла България. Най-голям обаче обем от хора, които са допуснали нарушения с подозрения за по така наречената схема за плащане на единна площ това е в района на Разград и Кърджали, защото това са местата, където има най-много обработваема земя и малко инфраструктура. В цялата страна нещата вървят по еднакъв начин.
-И накрая, сложни ли са за доказване на вината делата за злоупотреби с европари?
Сложни са за доказване, защото е налице една мрежа и изградена схема, която над повърхността не дава никакво основание да смяташ, че има извършено престъпление, но отделните взаимовръзките на фирмите сочи изключителен сговор за извършване на тези измами и една организация, която е довела до източване на значителен обем средства. Наказателният кодекс е включил в себе си само 2 разпоредби, които касаят точно злоупотребите със средства от европейския съюз, но няма проблем в работата си ние да отнасяме така извършените престъпления и към други текстове – безстопанственост, престъпление по служба или измама.
