„Това е изборът на тишината“ каза днес председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов по повод предизвестения избор на съдия Георги Чолаков за шеф на ВАС. Г-н Панов пояснява какво е имал предвид: липсата на публичен сблъсък на идеи между двамата кандидати, липсата на кампания, която да отличи един от кандидатите за ръководител на това фундаментално важно съдилище, решаващо дали и доколко държавата практикува произвол при свои действия спрямо юридически лица и граждани.
Но не само за този случай изразът „изборът на тишината“ звучи стряскащо, но правдиво. Когато тишината започне да дирижира събитията в една държава, тя се е запътила към света на сенките и призраците. Тръгнала е към небитието. Поела към обратната страна на живота, където човешката глъч, динамиката на живота, звуците, родени от жизненост и активност заглъхват. Потъваме в това блато на тишината. Похлупакът на принудителното мълчание ляга върху всеки опит на обществото да изкрещи на глас проблемите си честно, за да потърси изход от постепенното си изпадане в кома. Изборът на тишината е кома.
И днешният гръмко рекламиран в интернет протест срещу безобразията в страната звучи в същия регистър. Въпреки площадното звукоизвличане – усещане за глухота. Онези отгоре се правят, че не чуват. Онези отдолу нямат сила да пробият с гласа си тапицираните покои на властта. За да илюстрирам какво точно съзирам зад словосъчетанието „избор на тишината“, ще ви пусна един клип, който от няколко дни се движи из интернет пространството като безшумна комета, която вещае бедствие. Ужасното е, че го констатираме, но сме загубили жизнените си сили да му се противопоставим. Този клип е синтез на всички избори, осъществени от тишината. Българската тишина.
