Не 40, а 100 години не стигат да изпълзим от пустинята, в която превърнаха България. Мъртви души дишат начело, на челото й, живите ни мъртъвци живи ни оплакват. До 1944 г. всяка година на 12 септември на гроба на царица Елеонора Българска са идвали българските войници, спасени от нея във военните полеви болници.
Имало е и признанието на ранените и пленените от армията ни, към които тя се отнасяла не като врагове, а като към синове, чиито майки ги очакват да ги видят живи...
100 години след кончината на Царицата-воин – 12 септември 2017 г. нито един войник не дойде вчера на гроба й. Главнокомандващият ген. Радев в този паметен ден предпочете да омайва пенсионерите от запаса и резерва.
След 100 години никой няма да го помни, но спасената от Царицата черква в Бояна ще остане вечен духовен паметник на единствената жена у нас, носителка на военен орден за храброст. Бог да я помилва!
Господин Радев, господин Каракачанов, четете житието на Царицата: Защото нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според специалисти бракът й с цар Фердинанд не е бил консумиран), но е имала любовта на човечеството. За да не отежнява с излишни разходи своята част от цивилната листа, Елеонора се отказва от услугите на учител по български – изучава езика сама чрез руски и чрез разговори; при посещенията си в болници, санаториуми, заседания на Българския червен кръст или благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен Черноморски полк – когато присъства на негови празници и маневри. А в същото времещедро дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството „Самарянка”.
По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „Елеонора”, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лева.
И тъй до битката за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, но забранява на тези край нея да коментират състоянието й. А ракът вече е пълзял из отпадналото й тяло. Никой, дори личният й лекар, не знае диагнозата. А когато истината вече личи, той препоръчва лечение в немска клиника, но вместо в Германия, Главната милосърдна сестра заминава на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и положението изглежда неудържимо, в българския щаб пристига височайша заповед за отстъпление. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.
И тогава – за пръв път в живота си на коронована съпруга – царица Елеонора си позволява да използва правата на своя ранг: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й осигури преграден огън, докато ранените бъдат измъкнати от болницата и спасени. И после лично поема последствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за храброст IV степен. Както и името, дадено и от народа – „Майка на фронтоваците” и от европейската преса – „Коронования ангел на България”, забравен днес от властта.
Румен Леонидов
