Едва ли може да има повече учудващи заглавия от тези, които се появиха в българските медии, във връзка с отразяването на основни акценти от Доклада за състоянието на националната сигурност на България за 2016 г., подготвен от правителството.
Този Доклад, който идва да отрази реалности от 2016 г. очевидно търпи критика. Но тя не би могла да бъде по никакъв начин свързана с внушенията на редица български медии, че в правителствената позиция, Русия била изведена като „основна заплаха за страната”. Дори някои от заглавията са доста конкретни: „Правителството видя в Русия основна заплаха за сигурността на страната”. Любителите на по-пространни четива със сигурност ще се задълбочат в текстовете на материала и ще открият ни повече, ни по-малко ,че текст, подтекст или каквото и да е внушение, че правителството провижда в Русия основна заплаха за България, не отговаря на истината.
В този смисъл думите на Цветан Цветанов, че внушения не бива да се вадят от контекста, са адекватни. Ето какво гласи началото на абзаца, който засяга темата за Русия: Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности”.
Всеки един, който разгърне целия текст и прочете написаното между 11 и 12 страница на Доклада, ще се убеди сам, че никъде в материала не се говори и не се извежда пряко субектно внушение за това,че Русия представлява конкретна заплаха за България.
Ако анализираме израза: Действията на Русия заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа, по-скоро бихме могли да направим извод, че става дума за основна цел на страните-членки на ЕС, а не за България. Има всички основания да се напише такова изречение. През 2016 година Русия бе особено активна в опитите си да се разгръща като контрапункт на политиките на ЕС и особено на тези, провеждани на Евроатлантическия алианс- НАТО. Черногорският главен прокурор Миливое Катнич дори преди месеци официално, от името на Черна гора, обвини Русия в опит за преврат в Черна гора, чиято цел беше убийството на Мило Джуканович. Това събитие бе на 16 октомври 2016 г. и във всички случаи целта на опита за преврат бе да се попречи на основната идея за единна, свободна и мирна Европа.
Но дори да приемем, че е спорно дали Русия е подготвяла опит за преврат чрез руски националисти или зад това са стаели официални структури на руски разузнавателни служби, дори да приемем, че това е спорно, тъй като Русия опроверга подобна теза, то не е далеч времето, когато руското външно министерство излизаше със становища, в които обвиняваше ЕС за това, че се опитва да подпомогне процеса на решаване на политическата криза в Македония, така че Зоран Заев и коалицията на социалдемократите и група албански партии да могат да съставят кабинет.
В контекста на македонската криза, руската позиция категорично задълбочаваше обстоятелствата и условията за криза и по никакъв начин не беше принос за нормална и проевропейска развръзка. Така че от тази гледна точка това изречение в българският доклад е повече от адекватно. Целят абзац за Русия сякаш преписва всички онези оценки, давани от ЕС и НАТО. В този списал българското правителство не излиза по никакъв начин от рамките на българското членство в тези организации и по никакъв начин не дава "собствен принос” в разбирането, че Русия е заплаха. Още по-малко за България.
Всички констатации, направени в този материал са констатации на ЕС и НАТО. Ако България искаше да посочи Русия като основна заплаха за страната, то тук би трябвало да видим конкретни примери на хибридна война срещу България. Тук трябваше да видим примери за конкретна разузнавателна или друга деструктивна дейност на руски служби срещу България.
Отделно от въпроса кой има интерес да хиперболизира, че Русия е посочена като основна заплаха, стои и един друг въпрос. Ако четете внимателно до край, ще видите, че този материал не просто отразява реалности от 2016 г., но и в огромна степен обсъждането му и приемането му сега е пълен анахронизъм. Той е остарял и представлява опит да се подхвърли дискусия по реалности, които отдавна са в миналото. От тази гледна точка можем да направим един особен извод, че всъщност някой иска да инициира Доклад върху миналата картина на международните отношения. Тъй като, ако тогава наистина е имало такъв тип кризисни отношения, значи някой търси или изкуствен скандал, или се прави особена димна завеса, която да прикрие актуални, съвсем различни и доста близки отношения с Русия, особено в сферата на икономически, инфраструктурни или газови отношения. Ако това е така, то тогава можем да говорим за Доклад-димка.
Ще посоча още един пример от 102 страница на Доклада, свързан с Македония. Излечението гласи-България трябва да следи внимателно развитието на задълбочаващата се политическа криза в Македония. Този доклад, с това изречение, е пълен нонсенс. Защото не само, че политическата криза е разрешена, тъй като Македония има правителство и институции, но освен това вече има и междудържавен договор между България и Македония. А и Скопие води интензивен диалог за ускоряване на интеграцията си в НАТО и за отваряне на по-широка перспектива съм ЕС.
Тоест подхвърлена е една реалност, която дори не е подложена на редакционна обработка, така че да отразява особености на действителността от 2017 година. Докато българските граждани и медии ще организират странни военизирани игри, с което да ни въвличат в напълно ненужни и безпочвени поради липса на реална основа дебати?! Очевидно има някаква друга цел и тя вероятно може да бъде четена през едно от заглавията във Фрог нюз. То е заглавие от интервю на Васил Филипов, според когото с дейностите си и говоренето си по газовия хъб, България всъщност налага господството на „Газпром”.
Георги Коритаров за Фрог нюз