През изминалата седмица при изтичане на своя мандат Висшият съдебен съвет (ВСС) произведе поредните две лишени от мотиви решения. Първото, за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС), не беше успешно мотивирано, тъй като отдавна бе ясно, че се действа по политическа заповед на политико-олигархичните кръгове.
Така призваните по конституция и закон да бранят съдебната независимост като висша ценност за пореден път доказаха, че са оплетени в зависимости лица и са негодни да изпълняват висши длъжности в държавата. Негоден е и самият модел на функциониране на ВСС (детайли виж тук). Но пък негодните се доказаха като твърдо мнозинство. Ако се съди от гласуването за председател на ВАС, малцинството във ВСС, отстояващо принципни позиции, бе сведено до Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Соня Найденова (5 от 25).
Второто решение на ВСС от седмицата е за увеличение на магистратските заплати. Само по себе си то би било обосновано, ако бе съпроводено с критерии как да бъдат повишени заплатите на най-натоварените съдии и прокурори. В допълнение, при увеличаване на разходите за магистратите следва да бъде съкращавана ненужната администрацията в съдебната система. За целта ще дадем няколко примера за администрация, която работи при спорна ефикасност. А за да е красноречив примерът, ще вземем за модел на изследване именно ВАС.
Съдията като носител на съдебната власт има правомощието да разглежда и решава делата. В тази си дейност и предвид сериозната натовареност в редица съдилища и прокуратури е въведен институтът на съдебния помощник (или, съответно, прокурорски помощник). Съдебният помощник също е юрист, но за разлика от фигурата на съдията не е със статута на магистрат, а бива причисляван към съдебната администрация. Той изпълнява най-често съпътстващи функции при изследването на съдебните дела и постановяването на решение – преглежда доказателствата, събира относима съдебна практика или разписва проект на решението по делото. Един вид от съдебните помощници не зависи много, но често пъти дейността им е от решаваща помощ за съдиите. Но не за всички съдии и съдилища, тъй като право на съдебни помощници получават съдилищата и прокуратурите по решение на ВСС въз основа на степента на натовареност. Към настоящия момент няма единен стандарт при какъв коефициент на натовареност колко съдебни помощници ще получи всеки съд. А това дава възможност съдебни помощници да се отпускат по субективни критерии, които нямат нищо общо с конкретни измерители за натовареност.
Дори и след промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. не беше въведено задължение конкурсите за съдебни помощници да се провеждат централизирано от ВСС и при единен изпитен стандарт, по подобие на състезанието за младши съдии и прокурори. Това вече дава неконтролируемата възможност председателят на даден съд сам да назначава съдебни помощници, както и да оценява качеството им на работа, тъй като съдиите са лишени от правото да атестират поверените им помощници.
В конкретния случай във Върховния административен съд е възприет критерият за назначаване на администрация, познат от социалистическия период: „На наш другар дете е”. Така например, за съдебен помощник във ВАС кандидатства дъщерята на настоящия член на ВСС Галя Георгиева. Предвид факта, че процедурата за избор на съдебен помощник още не е приключила, то вотът на майка ѝ по време на проведения избор за председател на ВАС е открит конфликт на интереси – както по сега действащия закон, така и по бъдещия антикорупционен закон. Това слага грозен отпечатък върху цялата процедура за нов председател на ВАС, но до този момент реакция от страна на ВСС и самата Георгиева няма.
През годините съдебни помощници във ВАС са били често деца на високата магистратска и академична номенклатура – на бившия декан на Юридическия факултет на СУ Тенчо Колев Дундов, на бившия член на ВСС Цони Цонев и др. Към настоящия момент от съдебен помощник в особен процесуален представител на ВАС е повишен и синът на Анелия Мингова и Емил Мингов (преподаватели в СУ) – Асен Мингов. Това Върховният административен съд да има процесуален представител, който се явява по делата срещу съда, е като външна фирма за почистване да има назначени чистачки от отдела по почистване на своя клиент. В теорията и практиката е възприето становище, че функцията на процесуален представител на съда може да се изпълнява отново от съдебен помощник или адвокат, както и от самия председател на съда, което в случая я прави излишна като щат във ВАС. Във ВАС има назначени двама процесуални представители.
Това, че ВАС се е превърнал в „приемно семейство” за децата на видни магистрати и академични дейци не би било проблем, ако не пораждаше нов порочен кръг зависимости и не създаваше груби конфликти на интереси. Важно е да се посочи, че хабилитираните преподаватели по право – професори и доценти – участват в конкурсни комисии за назначаване и повишаване на съдии и прокурори, а децата на върховните съдии учат право. Така зависимостите стават двустранни и силно изразителни. Именно по този модел се създават условия за властова корупция и търговия с влияние. А като допълнително негативно проявление нараства неконтролируемо щатът на администрацията, а оттам и разходите за заплати и социални плащания. Така обществото, доскоро отглеждало партийна номенклатура, вече отглежда магистратска номенклатура. А проблемът е в мълчаливото вътрешно съгласие на общността, която премълчава и се съгласява с пороците на системата. Докато мълчанието е по-силно от съпротивата, ще имаме слаби и обслужващи частни интереси институции. А бюджетът на съдебната власт от 565 млн. лева за 2017 г. спокойно ще продължи да расте с по 10-20 млн. на година.
Иван Брегов - De Fakto
