На този ден християните отбелязват едно от най-значимите евенгелски събития – явяването на Иисус пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан.
Църквата устанавила честването на големия християнски празник още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
Българите пресътворяват в него притча за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота, пречупени пред езическата мисловност и особен респект към християнската религия.
В народната вяра в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ. Този, който успее да го зърне, е блажен и това, което си е пожелал – ще се сбъдне.
Молитва към Божията благодат отправят всички майки. Те остават с децата будни през цялата нощ, гледат към небето и се молят за благословията на Господ.
По стар обичай откъсват първия салкъм грозде, който Бог е направил за хората. Носят го в църквата, където отецът го опява, прекадява и благославя. Вярва се, че който хапне първо от благословения плод, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Празникът завършва с тържествен обяд, за който се приготвя задължително ястие от риба.
