Пет поредни дни МВР не спира да говори за разкритата група, която се е занимавала с контрабанда и наркотици. От сутрин до вечер високопоставени представители на вътрешното ведомство и прокуратурата обикалят телевизионните студия и ни убеждават, че са хванали дявола за опашката.
Има подозрения, че дори премиерът Бойко Борисов се включил в пиар акцията, като променил датата на телевизионното си интервю по БТВ от петък в понеделник, за да се потупа по гърдите със заловената банда. Нищо ново под слънцето. Разбира се, адмирации заслужават всички ченгета, които са се потрудили, за да вкарат в ареста уличените кримки. Както се казва, дано злото да е вече с едно по-малко. Скептичните нагласи на хората към подобни хвалби, обаче никак не са случайни.
И полицейските началници трябва да се сърдят само на себе си за това. Защото са наясно, че само бъдещето ще покаже дали са се справили със задачата да съберат достатъчно доказателства, така че за бандитите да няма мърдане. Предстои тежка съдебна битка, в която ще лъсне кой крив и кой прав. Десетките полицейски акции през последните няколко години, шумно рекламирани в медиите, се оказаха само „тумба-лумба”. За не малка част от тях държавата ни беше осъдена в Страсбург, а народът плати за данданията. Мнозина още си спомнят, че и тогава куп главни секретари и шефове на дирекции в МВР ни се изреждаха, за да ни убеждават, че са направили „безпрецедентни”, „брилянтни” и „ювелирни” акции. Ако се съди по задържаните групи „Килърите 1,2,3, 4, 5” и т. н., излиза, че „България” нонстоп бълва „фабрики за убийства”.
Някои от делата влязоха в съда, но до сега все още продължават да се балтаят някъде по съдебните инстанции, без да има надежда скоро да им се види края. На практика само едно дело срещу банда за мокри поръчки е на път окончателно да приключи. Става дума за групата на Петър Стоянов-Сумиста, известна като „Килърите”. До месец ще стане ясно дали магистратите от ВКС ще потвърдят трите доживотни присъди, с които се обзаведоха престъпниците за две убийства- това на адвокат Петър Лупов и бизнесмена Румен Рачев.
Главният секретар Младен Маринов, сочен за бивш охранител на подземен бос, и шефът на ГДНП Христо Терзийски ни осветлиха за последните разкрития срещу брадясали кримки, познати до болка на МВР и обществото с престъпните си дела още от време оно. И дума не чухме от тях защо доверието на хората в полицията се е сринало до невиждано ниско ниво и по каква причина ченгетата са тотално демотивирани. Не казаха защо България се нарежда на първо място по корупция в Европа. Затраяха си и за това, че няма нито един задържан висш чиновник за рушвет. Не се напънаха да оборят съмненията, че кадри на модела КОЙ са превзели службите за сигурност и ги използват за саморазправа с политически и бизнес опоненти. При това положение хич да не се надяваме да ни разяснят защо ежедневно получаваме пълен набор от доказателства, че в България мафията си има държава.
Ясно е, че за да говорят открито за властовата омерта се иска не само смело сърце, но и готовност да сложат кръст на кариерата, че и на живота си дори. Вместо това Младен Маринов показа самоотвержена готовност да се наведе на властта. Разясни защо е отнет лиценза на завода за боеприпаси „Емко”. „Имало е смесване на боеприпаси, което не е позволено. Сега са открити други нарушения”, уточни той, видимо доволен от последното.
Накрая ще се окаже, че от главния секретар ще зависи съдбата на „Емко”. И до този момент не е ясно, защо предприятието не е предупредено за отстраняване на нередностите, каквато е обичайната практика, преди да се атакува фронтално. Така, докато ни баламосва с приказки за всеизвестни бандити и изживявайки се като върховен орган за съдбата на ВПК, досущ като последна съдебна инстанция, Младен Маринов не разбра как нагледно ни доказа, че всъщност съвсем безропотно си живеем в мафиотската държава. Явно такива борци сме си заслужили.
Катя Илиева
