Някаква група недоволни родители и „учени“ била подела подписка за премахване от програмата за изучаване в часовете по литература в 8 клас на „Декамерон „. Признавам си, останах втрещен, когато прочетох това. Препрочетох го още два пъти, но втрещението ми не преминава и докато пиша тези редове. Дори усещам, как в мен се надига добрият стар гняв, който отдавна не ме беше спохождал…
Според небезизвестният национал-популист Петко Колев, председател на фондация „Тангра Таннакра“ творбата съдържала пикантни и дори порнографски сцени и била неподходяща за деца на такава възраст. Издателите не можели да слагат червени звездички в една книга.
И докато мнението на Колев е съвсем разбираемо предвид светогледа му и отношението му към историята въобще, то в мен се поражда огромно недоумение от факта, че съществуват индивиди, родители, които са способни да посегнат на Бокачо?! И да изказват мнения като това, че еротичния подтекст в новелите можел да доведе до „деморализиращ ефект върху подрастващите“.
Сякаш кича заливащ ни отвсякъде като цунами не оказва по-деморализиращо влияние върху днешните тийнейджъри? Не е ли един Азис по-деморализиращ от Бокачо (хм, успях да сложа Азис и Бокачо в едно изречение)? Не са ли благородството и низостта, добротата и лошотията, честността и измамата, находчивостта и хитростта в Декамерон по-смислени и възпитаващи, отколкото всекидневните послания на едно съвременно общество, което започва деня си с Бойко Борисов и го завършва със Слави Трифонов? Не е ли визуалната и ценностна порнография в шестващата триумфално чалга култура в пъти по-опасна от бедния Джовани Бокачо?
Родителите (и учените?) явно не са наясно, че това е възрастта, в която децата, трябва да бъдат научени да различават литературата от новините, авторската фантазия от действителността, сатирата от дебелашката шега, и ако щете, колкото и кощунствено да звучи за някои, еротиката от порнографията.
На това обаче, явно не са се научили някои родители, които обявяват Бокачо за „деморализиращ“, подобно на средновековната Римска Църква, която преди повече от 5 века го нарича „Поет на сладострастието“ и забранява произведението му. Нещо повече. Престараващите се родители се правят на по-големи католици и от папата, искайки от учебника да падне единствената новела от „Декамерон“ представена там –„Притчата за трите пръстена“, в която няма даже намек за еротика.
Напротив, със съвременния възход на популизма новелата днес може да се определи дори, като политическа, защото в нея и трите аврамистични религии -юдеи, християни и мюсюлмани се обявяват за еднакви наследници на Бога, нещо което явно не се е харесало на някои хора. Знам ли…
И цялата тази трагикомедия се случва в 21-и век в България – страната, в която още чакаме Ренесансът да се случи.
Юрий Александров
Блог
