Днес сърфирайки из интернет, попаднах на следния съвет, който един опитен стар дипломат дал на слушателите си в школа за обучение на лидери: „Когато настъпи време за промяна, вземайте пример от японците. Когато една японска компания изпадне в тежка ситуация, първият, на когото орязват заплатата, е нейният президент”. Това заяви Люба Кулезич.
„Ако положението все пак продължи да се влошава, именно президентът първи подава оставка. В Япония не започват с уволнението на редовите служители и сътрудници. Японците считат, че няма лоши войници, има лоши генерали”. Наясно сте, че в България училище за лидери няма. Затова пък генерали – бол.
И забележете – министър-председателят Бойко Борисов е генерал. Президентът Румен Радев също е генерал. Най-големият парадокс обаче е, че за председател на най-амбициозната опозиционна партия в дясно ДСБ наскоро беше избран също генерал – Атанас Атанасов. Освен това, народната мълва лепна титлата „генерал” на съпругата на държавния глава – Генерал Деси. На Цецка Цачева вицето, когато се кандидатира за президент, е вицеадмирал Пламен Манушев, нещо като морски генерал.
МВР министърът Валентин Радев е завършил Висшето военно артилерийско училище. Спец е по боеприпасите. Не е генерал, но титлата му прилича. Щото бомбите, които гърмят в повереното му министерство, ще прогони редовите полицаи. У нас за разлика от Япония, генералите винаги са добри, а войниците, т.е. матр`ялът не става. Затова и промяна не става, макар всички да сме наясно, че ако България беше фирма, както наивно смяташе Царя, банкрутът не й мърда.
