Оттатък Вардара трябва да се научат, че България безкомпромисно ще защитава гражданите си, ако правата им се нарушават, без да робува на общата романтичната история.
Ана Кочева
Тази седмица българското Министерство на външните работи настоя за спешна намеса на македонското МВнР за изясняване на случая със Спаска Митрова и за предприемане на необходимите действия, с оглед тя да бъде освободена от затвора. Това официално съобщение беше разпространено, след като във вторник във Външно поканиха на разговор и.д. посланикът Дивна Тричковска.
В съобщението се акцентира специално върху факта, че начинът, по който е взето решението на съда, както и действията на властите по съпътстващите процедури, дават основание да се смята, че мотивите не са само от юридически характер. Налице са твърдения на семейството на потърпевшата, че те имат връзка с публично изразеното българско самосъзнание на Спаска Митрова. Констатирани са и други факти, които пораждат съмнения, че български граждани, както и македонци с българско национално съзнание, се подлагат на административен, полицейски и друг натиск само заради волеизявата си.
Съвсем ясно и обективно МВнР посочва още, че България ще отчита подхода на македонската страна в такива случаи като един от критериите, по които ще се оценява готовността на страната да извърши промените, позволяващи европейска интеграция на Република Македония. Настоява се въпросът да бъде спешно изяснен.
За пръв път от много време насам ставаме свидетели на категорична и недвусмислена позиция, изразена от страна на българската държава по отношение на югозападната ни съседка, в която не за пръв път българското самосъзнание и неговото заявяване стават обект на преследване и санкции. За сметка на това обаче е всеизвестна преднамерената и дългогодишна антибългарска политика, провеждана последователно и по Коминтерновски от македонистите, които я подправят обилно със съброманска гарнитура.
Новото българско правителство, което вече си има и министър на българите в чужбина, при това добре известен с позицията си оттатък, прави заявка за нов тип отношения с комшиите ‒ но не на принципа „каквото повикало, това се обадило”, както се опитват да изтълкуват в Скопие официалната ни позиция. Всъщност, следват се неотстъпно европейските критерии за защита на несправедливо обвинени наши граждани вън от държавните граници и така би трябвало да бъде, независимо дали оттатък Вардара това им се нрави.
Честите снизходителни реверанси към по‒малкия „брат” заради общата романтична история само изостриха нахалството на някои ненаситни расистки (б.р. - българите били татари) кръгове в Р Македония, свикнали „со кротце и со благо” да бъдат галени от България по посока на косъма. А те неизменно да отвърщат „со кютек”; да ни наричат "гюбрета" или за разнообразие "бугарски кучки".
Вярваме, че този акт на новото българско правителство няма да е еднократен и ще се предприема винаги, когато българин има нужда от държавата си, независимо от това къде се намира. Експремиерът Станишев обичаше голословно да казва, че България е там, където има дори само един българин. Сега обаче съзираме амбиция с конкретни действия това да започне и да се доказва.
