Успешна операция от редкия Синдром на лешникотрошачката бе извършена в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Операцията се прави за трети път в България и за първи път в извънстолично болнично заведение.
Сложната интервенция по освобождаване на лявата бъбречна вена, притисната между аортата и мезентериалната артерия до степен да не позволява правилното отичане на кръвта от бъбрека, е продължила 4 часа. Под ръководството на известния съдов хирург проф. Тодор Захариев, участие в операцията са взели целият състав на Клиниката по съдова хирургия към университетска болница „Дева Мария“- началникът на клиниката доц. Борислав Денчев, д-р Галин Желев, д-р Тодор Драганов, д-р Георги Николов и д-р Елена Домусчиева, както и анестезиолозите д-р Николай Игнатов, който е началник на ОАИЛ към болницата и д-р Петър Митков. Лекарите са успели да пришият наново притиснатата вена и да възстановят кръвоносния съд без да се налага поставяне на изкуствени материали. Контролният скенер, който е направен след операцията, показва, че проблемът е отстранен успешно.
18-годишната Женета Вангелова от Варна пристига в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас в търсене на лек за заболяване, което я следва цял живот. До преди месец никой от десетките лекари, които е посетила, не успява да разбере какво точно ѝ има. Майка ѝ- Гинка Вангелова, лаборант във варненска болница, показва дебелите папки с епикризи, които бележат всеки нов престой в болница, всяко ново изследване и всяка нова надежда, че най-накрая проблемът е намерен. До следващата хоспитализация. В последните месеци е имало случаи, в които осемнайсеттгодишната красавица е хоспитализирана по два пъти месечно.
Всичко започва когато на двегодишна възраст Гинка Вангелова забелязва аномалия в лявата част на гръдния кош на малката Женета. Преглед при специалист я убеждава, че всичко е наред. Детето лежи за първи път в болница на три годинки. Периодично започват оплаквания за болки в ляво. На 11 години получава възпаление на левия крак, в което днес майката вижда симптом на редкия синдром. За съжаление, консултациите с ортопед и съдов хирург не водят до никъде- според тях това е скъсан мускул. Изследването за тромби в кръвта е петкратно увеличено, но лекарите са категорични, че няма запушена вена. Заради други изследвания, обаче, майката започва да се съмнява за диабет и получава потвърждение след глюкозо-толерантен тест. Женета започва да прави периодично кризи, които са еднотипни- през нощта започва болка, която детето локализира около бъбрека, след около два часа болката слиза надолу в ляво. Идва ред на посещенията при нефролози, които смятат, че това са стандартни бъбречни кризи. На ехографиите не се вижда никакво изменение, а обясненията на лекарите са, че вероятно проблемите са следствие от диабета. И все пак детски нефролог явно забелязва нещо, защото през 2015 година Женета е изпратена на доплерово изследване на бъбреците. Становището е, че има проблем с бъбречен съд. Към този момент никой не успява да разпознае Синдрома на лешникотрошачката и да предприеме адекватни мерки.
Колкото по-голяма става Женета, толкова по-чести са кризите ѝ. Започват проблеми с яйчниците и на момичето е определено хормонално лечение. Днес майката разглежда всички здравословни проблеми на дъщеря си през годините като симптоми на недостатъчното кръвоснабдяване в лявата половина на тялото, заради Синдрома на лешникотрошачката, а не като отделни болести.
Развръзката идва преди няколко седмици, когато Женета усеща, че ще получи криза. „Бях нощна смяна в болницата и накарах Жени да дойде при мен, за да не стои сама.“ спомня си майката. „След като кризата започна, слизахме три пъти до спешния кабинет. Даваха ѝ болкоуспокояващи, биха ѝ инжекции, сложиха ѝ системи. Жени обаче не се повлия, започна да посинява около устата, загуби чувствителност в крайниците и припадна. Чак тогава ѝ назначиха скенер. Ако не беше припаднала, вероятно пак щяхме да изчакаме кризата да мине и да се приберем вкъщи. След скенера чухме диагноза, която срещнахме за първи път- Синдром на лешникотрошачката. През целия живот на детето ми кръвоснабдяването не е било нормално и органите са страдали. Едва сега си обяснявам всички проблеми, които Женета имаше.“ разказва Ганка Вангелова.
Семейството започва проучване в интернет и вижда, че само преди няколко месеца в България е извършена първата операция от този род от проф. Тодор Захариев, началникът на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Света Екатерина“. Добрата новина за тях е, че няма да се наложи да пътуват до София, а само до Бургас- професорът е методически ръководител на клиниката по съдова хирургия в университетска болница „Дева Мария“. След срещата в Бургас, Женета е категорична, че ще се оперира. „Като родители бяхме много уплашени, но професорът спечели доверието на Жени и тя на петата минута беше готова с решението си. Болката, която преживяваше при всяка криза, беше ужасна и тя знаеше, че това не може да продължава.“ спомня си Гинка Вангелова.
По време на престоя на Жени в университетска болница „Дева Мария“ родителите ѝ са неотлъчно до нея. Благодарни са на целия екип на Клиниката по съдова хирургия и се чувстват късметлии, че са открили проблема сравнително рано. Днес Жени вече е удома и скоро ще продължи с обичайното си ежедневие. Красавицата ще бъде първа година студентка в Медицинския университет във Варна, като за реализация в живота е избрала благородната професия на медицинска сестра.
Семейството на Жени съветва всички, които имат хронични проблеми с неизяснен произход, да търсят причината и да не разчитат на решения на парче. „Когато се повтори едно и също нещо 2-3 пъти, трябва да се взимат мерки. Трябва да се търси причината, а не да се решава проблемът за момента. Трябва да има алгоритъм, който следи прегледите на болните. Не може един човек да посети 15 пъти спешен кабинет за едно и също нещо и да не се обърне внимание на това.“ категорична е Гинка Вангелова.
