Един месец си позволявам почивка. През това време не тренирам изобщо. Тук много хубаво се спи. Събуждам се отпочинала и заредена. Това каза Ивет Лалова по НТ.
Работя, за да осигуря условия за тренировки на децата от моя клуб. Много любов се връща към мен. Това ме мотивира. Децата взимат на пръв поглед от мен. Но не е така. Те са слънце в моите очи.
Мразя стотните, когато ме лишават от успех. И ги обичам, когато съм победила. Всичко трябва да е разчетено до хилядна. Една стотна е по-кратка от едно мигване, но я усещам. На световното, на полуфиналите, е най-трудно. Там е всичко или нищо. Трябва да бягаш отвъд твоите възможности. И се мориш за още мъничко, за да продължиш напред. Там е ключът. Много големи шампиони се препъват точно там.
Изживях оттеглянето на Юсеин Болт. Гледах филма, в който казва, защо иска да се откаже. Това ме докосва силно. Той плаща голяма цена за успеха си. Наблюдавах началото на кариерата му през 2002 година. Това беше неговата първа победа. Казва, че му е най-скъпа. Чувствам се щастлива, че бягах в ерата на такъв голям атлет. Всеки атлет има своя си път и съдба. 200 метра е кошмар за спринтьорите. 100 метра е дисциплината на талантите. 200 метра е къртовска работа, мъчително е. Не е много любима дисциплина на повечето спринтьори. Щастлива съм, че дори и късно, намерих своята дисциплина.
Съпругът ми започна да прави всичко за мен. Чувствам се много щастлива. Гледам да не го приемам за даденост. Четири години минаха от брака ми с него. Много се насладих от сватбата. Това беше много прекрасен ден. Виждаш щастливи всички хора, които обичаш.
