Наим Сюлейманоглу е в кома заради натрупванията на стимуланти, приемани от него в годините като активен спортист. Това е основната версия на лекарите в турската болница „Бакъркьой Сади Конук” в Истанбул за отказа на черния му дроб да работи.
Поради чернодробна недостатъчност Джобният Херкулес, както го наричат мнозина фенове на щангите, се намира в критично състояние и се бори за живота си.
Според личния му лекар Аднан Багръачък, ако на щангиста не му бъде трансплантиран черен дроб в близките часове може да умре. Очаква се подходящ донор, за да бъде направена трансплантация.
„В момента е в интензивното отделение и не е в съзнание. Аллах да му е на помощ”, каза пред турски медии д-р Аднан Багръачък.
Наим Сюлейманоглу не е пожелал никой да знае за неговото заболяване. Имал е проблеми отдавна. Посягал и към чашката.
Въздействието на анаболните стероиди върху черния дроб остава сред българските спортисти винаги е подценявано.
Черният дроб е химическата лаборатория на организма - в него се синтезират редица жизненоважни вещества и се обезвреждат токсините. Ето защо когато той има проблеми - страда цялото тяло.
Увреждането на черния дроб от анаболите започва със загиване на отделни клетки и възпаление на тъканта около тях (хепатит). С течение на времето броят на загиналите клетки става все повече и те се заместват с “мъртва” тъкан (цироза). Цирозата е вече необратима загуба на чернодробна функция. След време в някои случаи тя може да премине в чернодробен рак. Спасението е единствено в трансплантацията на нов орган.
Тези процеси се развиват в продължение на месеци и години, но стават забележими едва когато са напреднали. Преди това обикновено няма никакви симптоми. Човек се чувства изморен, но го отдава на претоварване.
Най-често се случва увреждането на черния дроб да бъде открито случайно при изследване по друг повод, или пък да се прояви при заразяване с вирусен хепатит. Последното не е безобидно, тъй като в тези случаи хепатитът протича по-тежко, а възстановяването е по-бавно, в някои случаи дори невъзможно.
Българските щанги имат тъжна история със забранени субстанции от години. Много са олимпиадите и световните първенства, на които гърмят скандалите с уличени в употреба на допинг.
Между всички тези случаи се набиват няколко общи неща. Винаги, когато ни хванат, се оправдаваме с това, че другите ни мразат – дежурната световна конспирация . Никога вината не е наша. Щангистите са взели "замърсен" препарат, виновен е производителят, доставчикът, подменено и пр.
Старшията, най-емблематичният треньор на щангите – Иван Абаджиев до последния си ден не признаваше нашите спортисти да са приемали забранени стимуланти. Винаги е посочвал, че са ни виновни американците, руснаците или от световната федерация.
Наим Сюлейманов е роден на в село Птичар, Момчилградско на 23 януари 1967 г.
Започва да тренира вдигане на тежести като дете. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анжелист, тъй като тя е бойкотирана от социалистическите страни. По време на възродителния процес името му е сменено с Наум Шаламанов.
По време на Световната купа в Мелбърн, Австралия през 1986 година щангистът успява да се разбере тайно с треньори от турския отбор и емигрира в Турция. Там получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Обявен е за национален герой. Фамилията Сюлейманоглу избира заради премиерът Сюлейман Демирел, който се държал с него като със син.
Наим Сюлейманоглу е трикратен олимпийски шампион, многократен световен и европейски шампион. Подобрявал е многократно световните рекорди.
