Само в няколко сайта излезе оскъдна информация, за това че на 25.09.2017 г. Софийски градски съд е осъдил финландската гражданка от руски произход Елена фон Месинг и съучастникът и Дмитрий Абрамкин на по 10 години затвор при строг режим и ще трябва да платят глоби от по 698 млн.лв.
Присъдата е за извършено престъпление „пране на пари” за над един милиард евро. Нещо повече, веднага след произнасянето на присъдата, двамата са задържани още на излизане от съдебната зала. Ехаа, каква добра новина! Значи могло! Съдим ги и ги прибираме, а не да ги търсим с Червена бюлетина през Интерпол. Така изпуснахме не малко убиици. Но къде са парите?!
Въпреки, че присъдата подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд се оказва, че хуления български съд има смелостта да налага тежки присъди, когато прокуратурата си е свършила работата. Друг е въпросът, как ще бъдат платени тези глоби от стотици милиони левове, но от много време насам тази присъда иде да покаже, че България все пак не е толкова „разграден двор”. Похвално наистина, че има български съдии, които все още отсъждат по съвест и знания.
Повърхностното оповестяване на тази добра новина можеше да бъде искрица, че нещо се прави срещу престъпността, ако в действителност над нея не виси сянката на нашата си действителност, а тя може да се опише с една дума – Корупция. Не повдигайте вежди! Изумление предизвикват много странните решения на въздесъщия председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и първи в класациите за шеф на бъдещия Антикорупционен орган, за който писахме, та писахме, но ... нищо. Тишина. Той не опроверга думичка от написаното и запази гробно мълчание. Компетентните органи също. Обществени поръчки, системи за неслучайно разпределение. Изхарчени едни 500 000 лева. Назначения, свързани с лични мотиви от най-личностен характер. Зависимости не само от КОЙ и ТОЙ, но и от кум, сват и други. Къде са Комисията за конфликт на интереси. Нищо, тишина! Именно с действията си по този случай, покрай финландската гражданка проличават всичките му заложби на висш държавен служител.
През далечната 2008 г., започва разследване срещу госпожата и съдружникът й, като се установява, че чрез фирмата й „Оптима-Ка” се извършват трансфери на огромни парични средства от Русия, през България в посока към офшорни зони. Двамата са задържани на 23.05.2008 г. Престъплението „пране на пари” попада в обхвата на тогава действащия Закон за установяване на имущество придобито от престъпна дейност и със случаят се заема и така известната „Комисия Кушлев”, която съвместно с Върховна касационна прокуратура в кратки срокове образува пройзводство и в началото на 2009 г. налага запори на банковите сметки на Месинг и на „Оптима-Ка”, като при равностметката се оказва, че са „затиснати” почти 26 млн.лв., налични пари по тези сметки. След този момент Комисията започна да чака, някой да я убеди, че тези пари имат законен произход или присъда за извършените престъпления. Липсва смислено обяснение за произходът им.
При оправдателна присъда Комисията следва да прекрати пройзводството и да вдигне запорите, а при осъдителна / каквато вече има / да заведе иск за отнемане в полза на Държавата. Чрез адвокатски трикове наказателното дело в СГС се отлагаше до настоящи дни и най-сетне на 25.09.2017 г. има осъдителна присъда, макар и на първа инстанция. Междувременно в края на 2012 г. се приема новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, като законодателят указва, че започнатите производства по стария закон се довършват по неговите разпоредби, т.е. чака се присъдата. През март 2013 г. новата Комисия е оглавена от Пламен Георгиев, който развихря управленския си капацитет, но едновременно с това развива и другите си „качества”, за които вече писахме. През 2015 г. интересът му е привлечен от преписката на Фон Месинг.
В ръководената от него Комисия постъпва молба, в която на кратко се обеснява, че някакво дело в Русия е прекратено и е отпаднало т.н. предикатно престъпление, т.е. това, което първоначално е генерирало в себи си „мръсните пари”, преминали през фирмата на Месинг. Пламен Георгиев бързо събира „войнството” си, съставено от дясната му ръка Е.Филипова / сега директор на дирекция „Правна” в Комисията / и директорът на Териториална дирекция-София, Георги Апостолов / многократно се споменава, че същият е кум на председателя си /, който след множество неуспешни опити да принуди подчинените си да напишат доклад за прекратяване на преписката, все пак намира удобен служител и докладва на Комисията предложение за вдигане на запорите на банковите сметки.
Така попадналият в централата на Комисията доклад е разпределен на друг много удобен и минаващ за послушен герой от обкръжението на Пламен Георгиев. Това е Светослав Георгиев, началник отдел в Комисията, през който минават всички идеи на Пламен Георгиев. Той от своя страна разпределя казусът чрез Системата за случайно / неслучайно / разпределение на преписките на друга героиня от „войнството”, инспектор М.Христова, по подобие на много други преписки и следва нов доклад за прекратяване на производството и вдигане на запорите върху банковите сметки. От своя страна Пламен Георгиев лесно „убеждава” останалите членове на Комисията, И.Иванов / от квотата на ДПС / и А.Цонкова / от квотата на ГЕРБ /, че следва да се пракрати всичко и през октомври 2015 г. решението е взето.
Запорите са вдигнати и парите са освободени, нищо че в СГС тече наказателно дело срещу Месинг и все още няма оправдателна присъда. Уникален случай в практиката на Комисията. Няма друг, подобен! Проверка на компетентен орган ще установи тези факти, без затруднение. Между впрочем, по този повод бившето „Финансово разузнаване”, което сега е част от ДАНС е реагирало доста остро, но някак си воплите им са останали в „нищото”. Можем да изнесем и още факти, но все пак следва да оставим нещо и за службите. Време е и те да демонстрират силата си, която в момента явно е насочена към прикриването, а не към разкриването на подобни „мерзости”.
Българския народ е бил мъдър, когато е измислена поговорката – „Двама се бият, а трети печели”. Време е да попитате, като как уж независим орган като КОНПИ, действа в името на неговия шеф. А онези двама членове на Комисията, където цитирахме, правят ли го по съвест или му слугуват в името на кариерното им развитие. Тези подкрепят ли го на „всяка цена”, защото разчитат да запазят постовете си?! Дали е само това или имат и други стимули? По стар обичай, тези въпроси ще получат един единствен отговор- мълчание.
Мириам Саркисян, Фрог нюз
