Продължавам с литературното четене на ароматни моменти от книгата „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“, публикувана в края на 2013-та г. Това каза в началото на предаването си в телевизия BIT Люба Кулезич.
Журналистката припомни, че книгата е издадена през 2013 година книга и очертава разбиранията на фамозния Антон Тодоров по онова време и продължи:
Тя е памфлет в стила на архиварско-документалните разследвания. „Шайка“ разкрива механизмите на конспиративната политическа технология, инсталирала Бойко Борисов и обкръжението му на властовия връх чрез генно-модифицираната ГЕРБ – партия на бивши комунисти и ченгета според автора.
Днес той, авторът е войнстващ депутат на същата тази ГЕРБ. Но вече е превърнал в инструмент за политическа саморазправа своята до вчера запазена марка в публицистиката: домогването до секретни и явни архивни масиви, до пикантни документи и досиета. Чрез тях в качеството си на публицист громеше олигархичната матрица на фалшивата ни демокрация без оглед на партийни цветове.
Днес в качеството си на депутат от „шайката ГЕРБ“, която собственоръчно разстрелваше с архивни бомби и бумаги, се държи като поръчкова медийна бухалка. Подменил е достоверността на документа с жълто-кафявата отрова на компромата. Изглежда, че такава е била сделката за влизането му във властта. И чертата между истината и лъжата, между безсрамието и достойнството вече е прекрачена. Позволи си в предаване на Би Ай Ти, където бе изпратен по партийна линия, да удари телевизията с мантрата на Пеевските медии, че е галена рожба на банкера Цветан Василев.
Излъга, че пред него съм се самоопределяла като „будоарна журналистка“, въпреки че му отворих широко телевизионните порти преди време без да подозирам, че не е дори и будоарен герой. По-скоро клозетен.
Признавам, че не съм проявила далновидност. Но по-отвратителното е, че Сашо Диков бе предизвикан от същия този радетел на словесните заколения да извърши светотатство срещу собствената си дъщеря, като публично се закълне в нейно име, че не е купен от прогонения в Белград банкер.
Понеже в нашия български зверилник възходът и падението често са двете страни на една и съща милиционерщина, ето ви поредната порция знакови изречения от „Шайка“. „ Няма как премиерът на една държава да е бил човек от ъндърграунда, да е сред създателите и основните функционери на една от най-мощните групировки на организираната престъпност през 90-те години и да очакваме да се стреми към държава, основана на законност и мериторкарция, т.е. на заемане на публични постове благодарение на добродетели. …
През тези три години и осем месеца, през които управляваше правителството на Борисов и ГЕРБ публичните власти се наводниха с милиционери, всякакви зависими и служили на тоталитарните служби хора, неподходящи и съвсем неотговарящи на критериите за земането на една или друга позиция в централната и местна администрации.
Но какво говоря, тази партия се оказа само следващото, поредното крило на задкулисния сговор, който десетилетия (още след злокобната дата 9 септември 1944 г.) тормози страната ни. Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има минало, което е със статут на „хвърлен камък” – не подлежи нито на редакция, нито на положително ъпгрейдване, нито на изпиране, нито на изтриване.
Подобно е не само миналото му, но и настоящето. Това е важно да се казва винаги, въпреки елементарното подхвърляне на Борисов през лятото на 2013 г.: „Имал съм минало, имал съм настояще. Аз да не съм жена да ми гледат миналото“. Г-н Борисов, това според мен наистина е прекалено, но пък и Вашето не се търпи. Какъв премиер може да бъде човек, който възхвалява един от най-кървавите диктатори на Европа през 20 век, какъвто беше Тодор Живков?
Какъв премиер на демократична страна може да бъде човек, който е бил сред главатарите на групировките през 90-те години? Какъв „десен“ и „антикомунист“ може да бъде човек като Вас, който напълни властта с представители на тоталитарните комунистически служби? Та само изборът Ви за директор на Националната разузнавателна служба на лицето Драгомир Димитров колко струва? Отговорът на риторичните въпроси на автора на „Шайка“ търсете в парламента.
