България се придвижва с едно място напред - от 50-то на 49-то, в новата класация на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност, съобщи Центърът на икономическо развитие.
Глобалният индекс за конкурентоспособност се формира на базата на 12 фактора, които обхващат цялостното икономическо и социално развитие на страните - институции, макроикономическа стабилност, инфраструктура, пазар на труда, образование и здравеопазване, обучение и квалификация на персонала, стокови пазари, финансови пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновации.
Факторът, който допринася в най-голяма степен за доброто позициониране, е макроикономическата стабилност. Той има и най-голяма тежест при формирането на индекса за конкурентоспособност. Тук България е поставена на 25-о място, докато миналата година бе 42-ра. място.
Тези резултати са свързани с благоприятни постижения по отношение на държавния дълг като процент от БВП; ниво на националните спестявания като процент от БВП - 24.5 на сто, нисък бюджетен дефицит /процент от БВП - 1.6 процента/; ниска инфлация, сравнително добър кредитен рейтинг.
Другият фактор, който допринася в най-голяма степен за доброто позициониране, е технологичната готовност. Страната е на 39-то място със стойност на индекса 5.1. Тук са включени множество количествени показатели, които имат високи стойности. Става дума за: индивидуални интернет потребители /60 на 100/; брой абонати на широколентов интернет /23 на 100/; висока скорост на интернет; брой мобилни абонати /88 на 100 души/. През настоящата година по-позитивно се оценява ролята на чуждестранните инвестиции за технологичното развитие на фирмите, посочват от ЦИР.
По останалите фактори обаче, България има сравнително неблагоприятни резултати. Наблюдава се сериозно отстъпление по отношение на пазара на труда - от 54-та позиция страната отстъпва на 67-ма със стойност на индекса 4.3.
Много ниски са оценките за сътрудничеството и разбирателството между работодатели и синдикати, невъзможността на страната да задържа и привлича млади и талантливи хора, неспособност на бизнеса да назначава професионални мениджъри, ниска производителност на труда.
Позитивно се оценява връзката между производителността и заплащането, както и гъвкавостта при определяне на трудовото възнаграждение.
По традиция значително е участието на жените в работната сила, където България заема 34-та позиция.
При иновативното развитие след скок от 94-та до 65-та позиция през миналата година, страната отстъпва до 68-мо място. Прави впечатление все пак, че през последните години българският бизнес отдава все по-голямо значение на иновациите. По разходи за научни изследвания и общ капацитет за иновации страната е на сравнително доброто 44-то място. Слабо остава сътрудничеството между бизнеса и научните организации - 74-то място.
По отношение на зрелостта на бизнеса България остава на 79-то място. Ниско се оценяват фирмените политики за обучение и квалификация на персонала, липсата на ефективни маркетингови стратегии, отсъствието на желание за делегиране на права на подчинените.
Факторът, който по традиция е крайно неблагоприятен, е състоянието на институциите. България заема 98-мо място сред 137 държави като отстъпва с една позиция в сравнение с миналата година. Според бизнеса става дума за тромава и бюрократична администрация, дълбока корупция, крайно зависима и неефективна съдебна система, разпространение на престъпност, отбелязват експертите на ЦИР.
Най-негативни са оценките за съдебната система и недостатъчната й независимост - едва 108-мо място; липса на прозрачност в правителствената политика - 107-мо; плащане на подкупи - 87-мо; организирана престъпност - 119-то, липса на доверие в политиците - 88-мо, тежест на държавното регулиране - 72-ро място.
