Широката коалиция в Германия между Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и социалдемократите достигна до своя край, след като двете партии отбелязаха спад на последните парламентарни избори в страната. Frognews.bg потърси за коментар за актуалната полтиическа обстановка в страната икономистa Георги Заяков, живеещ от 8 години в Германия
Заяков е завършил бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин, Член на Българското либертарианско общество (БЛО) и автор в платформите ЕКИП и Мисъль.
- Г-н Заяков, какви са впечатленията Ви от изминалите парламентарни избори в Германия?
- Според мен се случи логичното, макар някои социолози и политолози вероятно да са останали изненадани. Преди няколко месеца, тенденциите бяха крайнодясната формация „Алтернатива за Германия“ да губи доверие на национално ниво. В края на февруари тя се беше срутила на 8% в социологическите проучвания и някои оптимистично настроени експерти се надяваха, че на изборите ще се озове под 5%-та бариера.
В крайна сметка, в неделя „Алтернатива за Германия“ успя да спечели 12,6% от вота. След обявяването на Мартин Шулц за водещ кандидат на социалдемократите, социолозите предвиждаха те да получат над 30%, но в крайна сметка Социалдемократическата партия удари историческо дъно и взе само 20,5%. Същото се случи и с победителите – водената от Ангела Меркел коалиция между Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз. Само на първото си явяване на избори пред 1949 г. година те имат по-слаб резултат от сегашния, а очакванията бяха да вземат поне 4 процентни пункта повече.
Всичко това може да се обясни с подхода на управляващите към бежанската криза. Те отвориха границите без да има широко обсъждане, без да се вземат под внимание опасностите за националната сигурност и най-вече без да са се допитали до суверена в лицето на немския народ. Тази политика на отворените граници съвпадна с нарастващо ниво на криминална активност от страна на хора, търсещи убежище в Германия. Освен това станахме свидетели и на няколко терористични атаки, които допълнително увеличиха напрежението.
Можеше да се очаква, че ще се случат две неща: 1) управляващите ще загубят гласове, 2) немският народ ще „одеснее“. И двете както видяхме се случиха. Относно второто споделям следното наблюдение – трите „десни“ формации – ХДС/ХСС, „Свободните демократи“ и „Алтернатива за Германия“ спечелиха 4 процентни пункта повече отколкото преди 4 години, при това при по-висока избирателна активност. И тук е моментът да отбележа, че „Свободните демократи“ са големият отличник на тези избори. След 4 години извън парламента, във време, в което мнозинството германци предпочитат сигурността пред свободата, тази либерална формация успя да се завърне в Бундестага с над 10% доверие. Разбира се, принос има и адекватната им позиция относно бъдещата бежанска политика, каквато обикновено не бихме очаквали от „либерални“ партии.
- Какво показват резултатите за т.нар. Широка коалиция между Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и социалдемократите?
- Моето лично мнение е, че резултатите са истинска катастрофа за досегашните управляващи. Партиите от широката коалиция губят над 5 милиона гласа сравнение с изборите през 2013 г. Други милион и половина избиратели този път не отидоха за гъби, а подкрепиха национал-популистите от „Алтернатива за Германия“.
Гледайки цялостната картина може да кажем – немският избирател наказа статуквото, немският избирател каза ясно, че има ляво и има дясно. Центристкият консенсус, с който двете най-големи партии успяха да управляват заедно на два пъти, към момента става все по-нежелан и по-неефективен. И християндемократите, и социалдемократите се обезличиха от 2005 г. година насам.
Като истински хамелеон Ангела Меркел „крадеше“ леви политики от опозицията, за да получи повече центристки гласове. През 2011 г. беше по-зелена и от Зелените, когато реши, че Германия трябва да се откаже възможно най-бързо от атомните си електроцентрали и да премине към възобновяеми енергоисточници. Преди изборите от 2013 г. възприе и идеята на социалдемократите да се урегулират скачащите цени на жилищните наеми. В краткосрочен план това ѝ се отплати с победа близка до абсолютното мнозинство. В дългосрочен план отвори ниша за нова дясна формация, която да обере вотът на забравените и изоставени десни избиратели. Тяхната чаша преля покрай имигрантската политика и сега имаме една крайно-дясна формация като трета политическа сила в Бундестага.
На фона на тези размишления, намирам за правилно в дългосрочен план решението на Мартин Шулц социалдемократите да не влизат в нова широка коалиция, а да бъдат най-голямата опозиционна формация в Бундестага. В политически план Германия има нужда двете традиционно най-големи партии да се отдръпнат леко от центъра и да бъдат по-ясни алтернативи една на друга. Защото „екстремистите“ и от ляво, и от дясно дебнат зад гърба им и привличат всеки възможен глас.
- Широк медиен отзвук получиха протестите след вота по повод влизането на „Алтернатива за Германия“ като трета политическа сила в Бундестага. Можем ли да очакваме ескалиране на напрежението по тази ос?
- Опасявам се, че да. Макар и сравнително малобройни, немските крайнолеви са способни да предизвикват много шум и безредици. Само преди два месеца наблюдавахме погромите на „Антифа“ в Хамбург. В Берлин, където крайното левичарство процъфтява, палежите и повредата на чужда собственост от тяхна страна не са новина. Смятам, че ще бъдат упорити подобно на протестиращите срещу Доналд Тръмп в САЩ.
И тук е мястото на полицията да си свърши работата и да ограничи пораженията. За съжаление, в дългосрочен план, това едва ли ще е достатъчно. Подобно на други западни страни, университетите са се превърнали в бастион на крайно-лявото и неговите активисти неуморно тровят „полето на идеите“ сред по-младата част от населението и създават нови екстремисти. Определено има нужда от по-засилена активност на дясно-либерални и консервативни студентски групи, които да внесат баланс.
- Какво очаква Германия през следващите месеци и години с този формат на Бундестага?
- В краткосрочен план я очакват едни сравнително тежки коалиционни преговори. Не бива да ни изненадва, ако те продължат 2-3 месеца. Това е нормално по немските стандарти. Отделно, че този път коалицията ще бъде трипартийна. Такива коалиции се правят по-трудно, а и се разпадат по-лесно от двупартийните. Особено, когато има чувствителни разлики между идеологията на партиите. В случая съм оптимист, защото християндемократите и либералите имат много близки виждания и лесно ще достигнат до консенсус. Също така имат достатъчно гласове, за да не допуснат най-малкият и най-труден партьор в коалицията – Зелените, да им извива ръцете съществено. Силният резултат на „Алтернатива за Германия“ донякъде принуждава и трите формации да са значително по-сговорчиви, защото държат на репутацията си и усещат, че ако се провалят в съставянето на правителство и се стигне до нови избори, не само ще разочароват обществеността и популизмът ще се засили, но и рискуват при следващите преговори да са в още по-лоша позиция.
В дългосрочен план очаквам новата коалиция да бъде далеч по-пропазарна във фискалната и икономическата си политика. Моментът да се свалят данъци и да се опрости скалата на данък общ доход, например, е настъпил. Преди 4 години „Свободните демократи“ загубиха 10 процентни пункта и изпаднаха от Бундестага, защото при предното си управление с Меркел не си изпълниха обещанията за дерегулация и намаляване на данъци. Сега със сигурност са си научили урока и няма да повторят грешката си. Също така с огромна верояност може да твърдим, че имиграционната политика на Германия спрямо Северна Африка и Близкия изток ще се втвърди. От ХДС и ХСС ще се опитат да си върнат дясното пространство и ще срещнат подкрепа и от либералите по въпроса. Точно тук не очаквам да бъдат правени никакви отстъпки на проимиграционно настроените Зелени.
Самият Бундестаг определено ще спечели от наличието на силна опозиция в лицето на социал-демократите и национал-популистите. Това сякаш липсваше при последния мандат на Меркел и този път управлението ѝ ще има един значително по-гласовит коректив, което би трябвало да отрезви политиката ѝ. От една страна самото правителство винаги ще бъде в риск от разпадане поради идеологическите различия между левите и десните му съставни части, от друга наличието на „Алтернатива за Германия“ в Бундестага ще бъде гарант за неговата стабилност. Докато крайно-десните се радват на сравнително високо доверие, никой от управляващата коалиция няма да смее да тръгне към предсрочни избори.
Ако трябва да обобщя с няколко думи, очакванията ми са Германия да има значително по-консервативна политика в следващите 4 години. Икономиката ще продължава да расте, а държавата ще контролира границите си и престъпността в страната значително по-внимателно.
Интервюто взе Михаил Кръстев
